-Знаеш ли, брат, оная ме разкара.
Той пушеше бавно и пиеше бързо.
- Каза, че не ме обичала никога,
казвала го ей така!
-Лоша работа - погледнах чашата си.
- Ти казвал ли си някога ей така, нещо подобно? - Ти бил ли си такава мръсна к***а,кажи?!
Замълчах. Тогава дойде най-лошата част. Той се разплака.
Долях му питие във чашата,
защото знаех,
че най-много се нуждае от това.
- Казвала го ей така...
- Кофти - зачудих се какво да правя с живота си.
© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados