Седя и не знам вече какво мога да направя. Не говоря за някой друг, а към мен самата. Как се изтръгват нежелани чувства от вътре, които постоянно ми докарват емоционални състояния - дали ще ми се плаче, пее, танцува или пише, а понякога дори се смея сама на не забележими неща, всичко това ми причиняват точно тези чувства. Да, не ги искам изобщо, защо не си тръгват, какво правят там в продължение на 5 години? Не мога да продължа напред, а сигурно сто пъти опитах да го направя. Мислех много пъти, че са изчезнали и свободата е дошла, но не - стоят и чакат да бъдат потърсени, но от кого ли? Не и от този, който ги доведе. Този човек дори не знае за тях. За него не съществува друга, освен любимата му. Като човек аз нямам нищо против хората да се обичат и да стоят, колкото се може повече време заедно. Но не, не и тази двойка. Да виждаш как я гледа, какви чувства изпитва той към нея и тя към него. Да те са двете половини на едно цяло. Цяло, което никой не би разрушил. Аз и не искам. Искам да си тръгнат тия чувства. Нищо друго. Искам да се науча да обичам отново. Да намеря и аз моята половинка. Но това не минава и минава. Обръщам се към всички с молба за помощ. Обичам живота, живее ми се, но това е огромната пречка, която ми носи това ежедневно страдание да не искам никакви мъже. Как се спира да се обича? Как несподелената любов минава?

Ваша влюбена от 5 години!