7.02.2017 г., 20:10 ч.

Едностранна страна на любовта 

  Проза » Писма
907 0 0
1 мин за четене
Седя и не знам вече какво мога да направя. Не говоря за някой друг, а към мен самата. Как се изтръгват нежелани чувства от вътре, които постоянно ми докарват емоционални състояния - дали ще ми се плаче, пее, танцува или пише, а понякога дори се смея сама на не забележими неща, всичко това ми причиняват точно тези чувства. Да, не ги искам изобщо, защо не си тръгват, какво правят там в продължение на 5 години? Не мога да продължа напред, а сигурно сто пъти опитах да го направя. Мислех много пъти, че са изчезнали и свободата е дошла, но не - стоят и чакат да бъдат потърсени, но от кого ли? Не и от този, който ги доведе. Този човек дори не знае за тях. За него не съществува друга, освен любимата му. Като човек аз нямам нищо против хората да се обичат и да стоят, колкото се може повече време заедно. Но не, не и тази двойка. Да виждаш как я гледа, какви чувства изпитва той към нея и тя към него. Да те са двете половини на едно цяло. Цяло, което никой не би разрушил. Аз и не искам. Искам да с ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bebcheto bebe Всички права запазени

Предложения
: ??:??