- Отново ни предстои проверка от командването - каза Сержант на своите ефрейтори. - Този път на инструкторския състав.
- Ахам - кимна Черната Пантера Ра. - Пак нас ще ни проверяват!
- Такъв ви бил късметът - сви рамене сержантът. - Гледайте само да не се изложите.
- Ам'че кога сме се излагали? - небрежно махна с лапа Ко Та Рак. - Не и ние...
...
- Здравейте, господа - поздрави ги Капитан, след кратък оглед на строените пред него ефрейтори добави: - И дами... - а след още по-кратък оглед на същите индивиди добави и: - И вълци и котаци... Такааа - потри длани той. - Предстоят ви серия от тестове в контролирана среда, които ще ми помогнат да се ориентирам във възможностите ви. Пожелавам успех на всички, започваме от утре сутринта.
...
- Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат - прошепна Ръмжача. - Първото впечатление често е илюзорно, интелектът само на малцина е способен да прозре през илюзията.
- Ясно - кимнаха от кръга около него.
- Всеки от вас - посочи ги един по един алфа вълкът. - Има достатъчно мозък в главата, просто го използвайте малко по-често.
- Ясно - отново кимнаха слушателите му.
- От друга страна - продължи да шепне Ръмжача. - Който се осланя на инстинктите си, достига до дъното на душата си и обикновено взема най-правилното решение... Сега ви оставям да се подготвите.
- Хъм! - недоволно изсумтя Черната Пантера Ра малко по-късно. - Не съм сигурна, че разбрах...
- Да бъдеш обучаван - сви рамене Мрънкалото. - Означава да бъдеш и критикуван.
- Хъм! - отново изсумтя пантерата.
- Мисля - тайнствено прошепна Но Щен Вълк. - Че смисълът на учението трябва да бъде в неговото практическо приложение.
- Значи проблемът е - каза Ко Та Рак. - В намирането на метод за прилагане на теорията в практиката.
- Проблеми не съществуват - отсече Гар Ван. - Само различни възможности за решение...
- Сянка? - обади се Фи Тил.
- Да? - отзова се той.
- Какво можеш да ми кажеш за Ръмжача? - попита ефрейторът. - Обаче накратко, че нямаме много време.
- Амиии - замисли се за момент сянката. - Той никога не повтаря някоя от грешките си...
- Ахааа - проточи Фи Тил. - Ясно.
- Искам да ви питам нещо - прошепна Но Щен Вълк.
- Кажи - подкани го сенчестата.
- Защо шепнем? - учудено вдигна вежди вълкът.
- Хъм - изсумтя тя. - Не зная!
- Добре - кимна Вълк.
...
- Първата ви задача ще е по двойки - каза на другата сутрин капитанът. - Целта е да проверим способностите ви да убеждавате. Във всяка стая има по един наш сътрудник, които няма да ви сътрудничат в опитите ви да ги убедите да хапнат поне една от тези сиренца хапки, за всеки екип има по едно блюдо... Действайте!
...
Стая номер едно, Но Щен Вълк и Сянка.
- План? - попита сянката. - Или пак ще импровизираме?
- Предлагам да сме лакомото ченге и лакомото ченге - облиза се вълкът.
- Оки - кимна другият и влезнаха, като Сянка крепеше подноса с лакомствата.
- Искаш ли? - кимна към хапките на клечка Но Щен Вълк.
- Не - сви рамене Сътрудник номер едно.
- Сигурен ли си? - попита го сянката.
- Абсолютно - отговори му другият.
- И няма начин да те убедим? - поиска да се увери вълкът.
- Няма начин - сътрудникът бе категоричен.
- Екстра! - лакомо се облиза Но Щен Вълк. - Тогава ние ще ги изядем... - и ги подпукаха...
- Какво?! - възкликна номер едно. - Толкова лесно ли ще се откажете?!
- От какво? - учуди се Сянка.
- От това да ме убедите да хапна!
- Хей, Сянка, виж - изкиска се Вълк. - Първо го облииизваш... а после го изяждаш!
- Я да пробвам - взе си нова хапка сянката. - Облииизвам... изяждам... ммм...
- Добре де - съгласи се Сътрудник номер едно, на който вече му течаха лигите. - Дайте и аз да пробвам!
- Не може! - плесна го през ръцете Сянка. - Ти вече отказа.
- И все пак... - отново протегна ръка към лакомствата той.
- Не! - щракна със зъби към ръката  му Но Щен Вълк.
И така хапка по хапка вкусните хапки започнаха да свършват, накрая остана само една.
- Аз ще я взема - заяви вълкът.
- Не! - отсече сянката. - Аз ще я изям!
- Аз!
- Аз!
ПЛЯС... ЩРАК... След минута двамата се търкаляха по пода, всеки в опит да вземе надмощие над другия...
- Хей, Сянка! - изръмжа по едно време Но Щен Вълк.
- Какво? - изсумтя сянката.
- Този ни изяде последното сиренце!!! - още по-страховито изръмжа вълкът.
- РРРР!!! - яростно изрева Сянка.
- РРРР!!! - пригласяше му Вълк.
- Аааааа... - изхвърча с писъци от стаята Сътрудник номер едно.
- Кис кис кис - закискаха се двамата приятели. - Този яко се спече.
...
Стая номер две, Черната Пантера Ра и ефрейтор Верг.
- Какъв е планът? - попита пантерата.
- Остави ме аз да говоря - отговори ù ефрейторът. - Ти само ме подкрепи в подходящия момент.
- ОК - кимна тя и влезнаха.
- Слушай сега - подхвана още от вратата Верг. - Всичко днес стана много бързо и не успях да нахраня домашната си пантера, а тя е много гладна и не зная докога ще успее да се държи прилично...
- Рррр! - изръмжа в този момент Ра и направи няколко нервни крачки из стаята.
- ... тъй че - припряно продължи ефрейторът. - Трябва да приключа максимално бързо тук, че иначе...
- Рррр! - пантерата се вгледа изпитателно в Сътрудник номер две, който като хипнотизиран хапна една хапка.
- Благодаря - кимна Верг. - Хайде, Ра!
...
Стая три, ефрейтор Фи Тил и Ко Та Рак.
- Аз ще съм доброто ченге, а ти лошото ченге - заяви котакът. - ОК?
- Но ние не сме ченгета - сви рамене Фи Тил. - А войници.
- Все тая - махна с лапа Ко. - Първо аз ще се опитам да го убедя, а ако не успея - ти ще си на ход. ОК?
- ОК - кимна другият и влезнаха.
- Такааа - кимна към блюдото Ко Та Рак. - Налага се да опиташ от лакомствата на нашия майстор готвач.
- Не - отказа Сътрудник номер три.
- Не?! - учуди се котакът. - Но как така?! Защо ни караш да действаме с лошо? По-добре си хапни още сега. А?
- Не - отново отказа номер три.
- Тц тц тц... - разочаровано поклати глава Ко. - А те са толкова вкусни... - и хапна едно сиренце на клечка. - Я?! Ама това вярно е много вкусно! - и отново си хапна. - Ммм... - облиза си лапата котакът.
- Ко! - изсумтя Фи Тил. - Не се разсейвай!
- А да - сепна се Ко Та Рак и добави с пълна уста: - Моля те, ти се заеми.
- Така! - отсече Фи Тил. - Можем да го направим по лесния начин или по трудния начин, ти избираш... Не? Добре...
- Ааа... - болезнено извика сътрудникът и после едно кратко: - Ммнн... - когато в устата му се приземи едно сиренце, а ефрейторът му "помогна" да го сдъвче и глътне.
- Добро момче - потупа го по главата Фи Тил. - Лек ден.
Навън:
- Прецизен изстрел - каза ефрейторът. - Бравос, Ко.
- Дай пет - ухили се котакът.
...
Стая четири, Гар Ван и Мрънкалото.
- Можем да го направим по лесния или по любимия ми начин - премина направо към въпроса сенчестата. - Какво ще кажеш, ще си вземеш ли сиренце?
- Не! - отказа Сътрудник номер четири.
- Не? - разочаровано поклати глава Гар Ван. - Колко се радвам... - в този момент Мрънкалото изпука застрашително врата си.
Няколко минути по-късно сътрудникът изпълзя през вратата и изплю няколко клечки...
...
- Следващата ви задача ще е да проникнете в щаба - каза на следващата утрин Капитан. - Сградата ще бъде барикадирана. Имате един час - след тези си думи той влезе в щаба и старателно заключи след себе си.
- ЕФРЕЙТОР ФИ ТИЛ ДОКЛАДВА, ЧЕ ЗАДАЧАТА Е ИЗПЪЛНЕНА!!! - изрева някой зад гърба му.
- Олеле! - стресна се капитанът и зяпна ефрейтора. - Как го направи, нали току-що...?!
- Това е секретна информация, сър! - отсече Фи Тил.
- ОК - махна с ръка Капитан. - Ясно...

Дрън... дрън... тряс... троп... - чуха се шумове от вентилационната тръба, откъдето след минута изскочи Ко Та Рак и пъргаво тупна на пода.
- Като котка съм! - заяви той.
- Но ти си котка! - възкликна Капитан.
- Както и да е - небрежно махна с лапа Ко Та Рак. - Ефрейтор Ко Та Рак докладва, че задачата е изпълнена - и отсечено изкозирува.

- Ох! - възкликна Черната Пантера Ра. - Защо поне веднъж да не е лесно? За разнообразие... Не забравяй - приземяваш се и се претъркулваш наляво, аз ще съм плътно зад теб.
- Оки - кимна Но Щен Вълк и се пъхна в комина с вик: - Джеронимооо!!!
Пантерата съвестно преброи до четири и последва вълка:
- Джеронимоооо...

- Да направим КАКВО?! - възкликна ефрейтор Верг. - Какъв план е това?!
- Неортодоксален - си рамене Сянка. - А ако не свърши работа ще опитаме по твоя начин.
- Оф... - въздъхна Верг. - Добре.
Чук... Чук... Чук... потропа се на вратата на щаба малко по-късно.
- Да? - попита Капитан.
- Отворете ни - помоли сянката. - Искаме да влезем.
- Ако искате да влезете - сви рамене капитанът. - Трябва да кажете паролата.
- ОТВАРЯЙ ИЛИ ЩЕ РАЗБИЯ ВРАТАТА С РИТНИЦИ!!! - заяви Сянка.
- Паролата е правилна - обяви Капитан. - Влизайте...
- Не мога да повярвам, че стана! - измърмори под нос ефрейтор Верг. - Просто не мога...

ТРЯС - вратата ба щаба с трясък се удари в стената.
- Извинявайте - мило се усмихна Гар Ван. - Обаче съм си забравила шперца.

- Я?! - надникна през разбитата врата единият от останалите ефрейтори. - Пък нали казаха, че щяло да е трудно - и махайки на другарите си ги подкани: - Хайде, влизайте!
Един по един през вратата се вмъкнаха останалите трима от четворката известни като четирите аса.

- Хъм - изсумтя Капитан, докато броеше ефрейторите. - Един липсва...
- Някой ще затвори ли вратата? - прозя се Мрънкалото и потръпна зиморничаво. - Влиза студено!
- Хъм - отново изсумтя капитанът. - Откога си тук?
- От снощи - отново се прозя рисът. - Задремал съм.
- Така ли? - повдигна вежди Капитан. - Колко удобно...

- Добре - каза капитанът и си записа нещо в тефтера. - Всички се справихте със задачата успешно. Свободни сте... Гар Ван, имай грижата да поправиш вратата.
- Оф - недоволно въздъхна сенчестата.
- Следващият път пробвай някой по-неортодоксален подход - подразни я Верг на излизане.
...
- Хъм - недоволно изсумтя Но Щен Вълк.
- Ахъм - съгласи се с приятеля си Ко Та Рак и продължи да се занимава с ключалката.
- Много тъпо ни изиграха! - нацупи се Гар Ван и погледна часовника - нямаха още много време.
- Пръх! - изпръхтя Черната Пантера Ра и сбърчи недоволно нос.
Сянка и Мрънкалото нищо не казаха, защото бяха открили няколко медени кексчета и сега ги унищожаваха.
- КО ТА РАК! - започна да нервничи вълкът.
- Работя по въпроса... - извика котакът, панически ръчкайки в ключалката.
- Хъм - изхъмка Сянка. - Мисля, че се нуждаем от алтернативен изход. Гар Ван?
- Аз ли?! - учуди се сенчестата.
- Ами да - сви рамене сянката. - Все пак ти си по разрушително-ремонтните дейности.
- Човек да не сбърка веднъж... - измърмори под нос Гар Ван и се запъти с решителна стъпка към най-близката стена...