Всяка градивна критика, мнение и коментар са добре дошли. Приятно четене.
6
Блатото на сълзите
Това беше една дълга нощ, изпълнена с мрак и болка. Колкото повече Тализ се приближаваше до Рангваен, толкова по-студено ставаше, докато накрая брадата му не започна да замръзва. Вървеше наедно с коня и в притихналата гора, потънала в призрачни сенки, открояваше една, която не спираше да го следва. Тализ знаеше кой е това, но не искаше да повярва. Отчаяно се убеждаваше, че си въобразява. Но сянката на един негов стар приятел беше там, бягаше след него и не след дълго щеше да го настигне. Нямаше съмнение в това.
Обърна се напред и духна в ръцете си. Ребрата все още го боляха, а до Рангваен оставаше много път. Изчакваше да зарастнат още малко и щеше да се качи на коня.
Доста часове минаха, когато брадата на Тализ изцяло замръзна, а след това, под милувката на първите слънчеви лъчи, успя и да се размрази. Егерът беше яхнал коня си и навлезе в покрайнините на Рангваен придружен както обикновено о ...