Всяка градивна критика, мнение и коментар са добре дошли. Това е последната глава.
12
Ези или тура
Пресрещнаха го веднага щом излезе от долината и влезе в града. Петнайсетина елфи застанаха пред него с насочени лъкове. Хвърлиха му железни вериги и Тализ разбра намека. Сложи си ги сам. Премина окован през целия град. Елфите го блъскаха докато не стигнаха до двореца. Отпред вече се беше събрала огромна тълпа, която се разцепи и направи коридор, щом Тализ наближи. Морхен се беше изправил на стълбите, а Оберин и Енелия стояха на колене в началото им. Изблъскаха грубо Тализ и го накараха да коленичи до тях. Двамата с Енелия се погледнаха. Лицето й беше подпухнало от сълзи. Оберин му намигна приятелски. Елфът, макар и с разкървавено от побой лице и с рана от изгаряне на гърдите, пак си беше запазил чувството за хумор. Тализ разпознаваше тази рана- беше от жигосване. Знаеше какво следва.
- Боя се, че всички знаем за грешките на Оберин и Енелия- надвика тълпата Морхен и вдигна повелително ръка ...