Егоисти
Пълни егоисти! Всичките! Само за себе си мислят, само за себе си работят, само за себе си се грижат! И не се сещат за него…
Егоисти…
Като почнеш от наборите и жена му. Измряха… Почти не останаха негови връстници. А сред останалите – приятели няма. То… Не, че преди имаше, ама сега хептен. Няма с кого да си говори, кому да развива страхотните си идеи, единствено правилните виждания за света днес. Има, вярно, някакви старчоци на годините му, но егоисти. Искат те да говорят. Вместо да го слушат, да кимат, да запомнят – искат и те мнение да имат…
И жена му… Почина! Ей така – без разрешение. Отиде си. А сега няма кой да го слуша, кому да дава ценни указания как се бърше праха и защо водата не бива да се оставя така да тече… Заряза го. Направо казано – изневери му…
То, вярно – дъщерята идва. Ама за малко. Е, всеки ден е. Но четири-пет часа време ли са? Докато изчисти подире му, докато изпере туй и онуй, докато му докладва какво е купила по дадения й списък – и трябва да си отива. Пък нейното пазаруване едно… Не разбира. Той забравил да й поръча – случва се, ама тя не може ли да се сети? Та се налага после заради това той да я връща. Понякога три пъти. Да се научи, да не мисли само за себе си и дечурлигата си.
Ама мъжът й е виновен. Ако го нямаше… Е, тогава дъщерята щеше да е у дома му. И да няма приходяща прислужница, а целодневно обслужване. Най-важното – слушател…
Пък оня… Зетя. Той направо не иска да идва. Не му харесвали историите. Старчески бръщолевения, вика, избиване на дълбоко залегнали комплекси. Даже комплекс за малоценност определи. После се поправи – имало, ама не било комплекс…
Какво ми ти разбира… Вместо да идва, да го извежда сред хората, да го слуша, да се възхищава… Работел… Бе, ще работиш друг път, сега е нужно да правиш, каквото ти се казва. Какво като си на петдесет? Тъстът ти е по-стар – значи по-умен и знаещ. Ама не – егоист! Вика, че има маса дървета, дето са по-стари и, значи, по-умни… Подигравчия…
Че и с глупости се занимава. Рисувал бил. Кой ти гледа картините, бе? Аз не съм ги виждал, значи няма такива. И не ме интересуват. Не съм аз на тях – какво им е интересното…
Внукът пък отишъл в големия град. Оженил се, бебета имал. Губи си времето. Вместо да е тук, да развежда дядо си по магазините и пазара, да слуша разказите му за едно време… С бебета се занимавал. И тоя голям егоист стана…
А, телефонът… Грешка ли? Но барем един се сетил за него. Иначе – всичките егоисти. Живеят си живота и не щат да служат на неговия…
Я да се обади на дъщерята. Преди цял час си отиде, нека й разкаже как е, че тя не знае. При това сега усеща една тежест в стомаха… Ако не е от голямата пържола на обяд, значи е нещо лошо. Да вика бързата помощ и да дойде и тя. Аман от егоизма на тия хора, ей…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
