Пълни егоисти! Всичките! Само за себе си мислят, само за себе си работят, само за себе си се грижат! И не се сещат за него…
Егоисти…
Като почнеш от наборите и жена му. Измряха… Почти не останаха негови връстници. А сред останалите – приятели няма. То… Не, че преди имаше, ама сега хептен. Няма с кого да си говори, кому да развива страхотните си идеи, единствено правилните виждания за света днес. Има, вярно, някакви старчоци на годините му, но егоисти. Искат те да говорят. Вместо да го слушат, да кимат, да запомнят – искат и те мнение да имат…
И жена му… Почина! Ей така – без разрешение. Отиде си. А сега няма кой да го слуша, кому да дава ценни указания как се бърше праха и защо водата не бива да се оставя така да тече… Заряза го. Направо казано – изневери му…
То, вярно – дъщерята идва. Ама за малко. Е, всеки ден е. Но четири-пет часа време ли са? Докато изчисти подире му, докато изпере туй и онуй, докато му докладва какво е купила по дадения й списък – и трябва да си отива. Пък нейното ...