Когато забременях, бях на седмото небе от щастие. Не можех да повярвам, че аз, че точно аз съм бременна и очаквам дете. И смея да твърдя, че това беше най-веселяшкият, но и най-ужасяващ период от живота ми. Наслушах се на "бабини дивитини"и на "заповеди" от околните, които вече бяха раждали и се възползваха от моето "невежество"за бременността. И по-точно, относно това, което трябва или не трябваше да правя, докато нося бебе в утробата си.
Разбрах, че ако ми се прияде нещо, трябва да си хапя дланта. Отиваме с майка ми на гости в сестрата на баба ми и тя веднага окичи масата с ядене.
- Галка, вземи си! - предлага ми учтиво тя.
- От масата съм станала, бабо Стефке, не съм гладна!
А тя като се навъси оная ми ти бабка сладка и викна:
- Я да вземаш от всичко, не се прави на скромна. Че аз да не го давам за теб?
То за бебето, ма!
Стоях и гледах, като "теле в железница". Вземах си! Какво да направя.
Все ме питаха,дали вече знам дали е момиче или момче. Та ме посъветваха ако е момче, да не си подстригвам косата, че съм щяла да му отрежа онова, дето ще му е на три педи под брадичката. Затова сега съм си още с дълга коса до кръста!
Толкова време я пазих, сега ми свиди да я клъцна.
Всички се опитваха да ми сметнат термина и ме молеха да запомня датата, която са предположили, защото те винаги познавали. Ама почти всичките жени на възраст и почти всички баби, които познавах, се изредиха с предположения. Станах компютър. За съжаление, никой не позна. Напразно помних толкова дати. Сега съм на път да сбъркам истинската дата на раждането на моя син. Побъркаха ме.
Опитваха се да ми обясняват как трябвало да спя, да ям, да говоря... То стана цяла наука тази бременност моята. За съжаление, доста неща съм забравила, но и тези, които са останали в главата ми, изобщо не са малко.
На Свети Валентин се уцелих бременна. Е, то за мен и Момчо, Свети Валентин!
За лозарите си беше "Трифон Зарезан"! Реших и аз като бял човек да "друсна"някое хорце, затова си отидох на село. Та пак, като ме видяха бременна и взеха та събраха пет маси храна пред мен, трябвало да ям! Аз си отидох заради хорцата, а те ме погнаха да ме угояват!
Ех, хубава бременност беше. И до ден днешен си спомням за нея и чета дневника на моя палавник (който е започнат от момента, в който разбрах, че съм бременна) и си умирам на места от смях!!! А колко съвети ми даваха за самото раждане и за приготовленията ми за него пред деветте месеца, ще ви разкажа другият път!
П.С. Написах разказа по случай рожденният ден на сина си!
На този ден всичко - от първияя ден на бременността до ден днешен минава пред очите ми, все едно, че беше вчера!!!! Благодаря ти, че те имам, мое малко, растящо съкровище!!!:)
© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados
Благодаря за коментара,мила!