Двоумих се и то не малко…
Да ида ли, да не ида ли?
И ми се искаше и ми беше обидно…
Но тръгнах…
Чакаше ме път.
Познавах го!
Стотици пъти го минавах през последните пет години.
Ще пристигна на време...
Високо в Балкана, под най-високият му връх се строеше хижа. Аз я измислих. И не само като образ, но и мястото избрах. Кацна на един скален масив, надвиснал над Джендема. Не сграда, а птица, разперила криле. На тия скали само птица може да кацне… Зад нея поляна, пред нея пропаст без дъно и не гледка, а прелест…
Днес, тържествено откриват обекта!
За мен не се сетиха…
И забравиха, и не искат да знаят колко пъти - и зиме, и лете пълзях до там и с каква мъка беше изграждането. ...