Всяка вечер обличаше най-хубавата си рокля, слагаше перука, силен грим, обувки с висок ток и задължителните тъмни очила. На улицата беше известна с името Очите. Никога не си сваляше очилата защото имаше вроден дефект – едното беше черно, а другото синьо. Драстична разлика. Пробва да носи лещи, но очите и се възпалиха. Отказа се.
„ Белязана си!“- беше го чувала стотици пъти от майка си. Звучеше като упрек с който не можа да свикне. Не допусна никой близо до себе си. Искаше да се скрие и никой да не я разпознае. Искаше да властва поне за няколко часа в денонощието. И никой да не разбере коя е.
На улицата търсеше мъже. Различни мъже. Трябваше само да бъдат роби за час. Лесно ги разпознаваше. Нежен глас, женствени черти и маниери.
След всеки такъв час се чувстваше по-жива и силна.
Тази вечер беше напрегната. Днес един от учениците и беше решил да се пошегува. Без да иска и бутна очилата и те се счупиха. Нямаше скоро да забрави погледа му когато видя очите и. Беше късно и не можеше да си ку ...