19 nov 2016, 13:08

Eкскурзия за Хелоуин 

  Prosa » Relatos
737 0 0

Obra no adecuada para menores de 18 años

9 мин за четене

                                                        Екскурзия за Хелоуин

     

       Те са тук. Те са сред нас. Щом падне здрач залостете вратите и затворете прозорците. И ако някой ви почука – не отваряйте. Защото те излизат само нощем. И не само на Хелоуин.

                                                                  ***

       Когато я видя усмихната и щастлива на прага на вратата в първия момент Иво се учуди. Отдавна не беше виждал лицето й така да грее, а очите й толкова силно да сияят. Тя радостно извика и силно го прегърна, обвивайки шията му с ръце и започвайки неудържимо да го целува по устните.

- Ехей! Какво се е случило, миличка? На какво се дължи това хубаво настроение? – успя да промълви той в паузата между две целувки.

 - Направо няма да повярваш. Преди един месец участвах в една игра на един сайт, в която голямата награда бе екскурзия до средновековен замък в Румъния по случай Хелоуин. И познай … днес получих имейл, че аз съм победителката. Не мога да си намеря място от радост.

  - Нека позная. Става въпрос за замъка на Влад Цепеш, най – зловещият вампир и злодей живял някога в пределите на северната ни съседка. – тънката ирония в гласът му неприятно изкънтя в ушите й и се заби в съзнанието й.

   - Е, много ти благодаря! Аз толкова се зарадвах, че най – накрая и аз в живота си успях да спечеля нещо, а ти ми се подиграваш. Наистина си много мил днес. – Деница сърдито скръсти ръце пред гърдите си и свъси вежди.

    - Извинявай, мила. Не исках да прозвучи така, но знаеш какво е отношението ми към такъв тип пътувания и то точно на този празник. Кажи ми, моля те, за какво става въпрос. 

    - Екскурзията е за двама до малък замък намиращ се близо до град Дунайва. Тръгваме след седмица - на 30 октомври от Александър Невски в седем часа сутринта. Там ще пристигнем някъде в късния следобед. Ще спим в хотел в града, а за самия празник е организиран бал с маски в замъка. За да не сме сами съм говорила с Велислав и Джулия и те се съгласиха да дойдат с нас. Ти какво ще кажеш?  

    - Разбира се, че се радвам за наградата и ще идем до този замък за празника. Отдавна не съм излизал в отпуска и тази разходка ще ми дойде добре. А щом Велислав и Джули ще дойдат с нас е гаранция, че ще си прекараме страхотно. Още утре си пускам молбата. - той нежно протегна ръце и я прегърна, а след това мълчаливо влязоха вътре.

      Като пясък през пръсти се изнизаха следващите няколко дни и неусетно настъпи денят на заминаването. Още на предния ден те събраха багажа, а вечерта Велислав и Джули им дойдоха на гости. За да не се бавят сутринта бяха решили и четиримата да спят в апартамента на Иво. Вечерята премина в обилно хапване и весело настроение, а кулминацията беше забавното подрънкване на домакина по струните на старата му китара.

      Октомврийският изгрев сякаш закъсня и усетил това медно червеникавият слънчев диск бързаше да отхвърли от плещите си нощната тъма. През нощта Иво не можа да спи от вълнение и се събуди много преди алармата на телефона. Докато пускаше четирите дълги кафета под съпровода на стържещото слуха бръмчене на кафе машината, едно по едно на прага на вратата се появиха сънените лица на останалите членове на групичката. Привели глави над ароматната кадифена пара на кафетата откъм улицата те дочуха нервното изсвирване на клаксона на таксито. Набързо взеха саковете, качиха се в колата и потеглиха. В ранният час по Цариградско шосе тъмнината не се прорязваше от светлините на нито една кола. Автобусът ги чакаше паркиран точно срещу входа на храм –паметника. Докато успеят да допушат цигарите си, стюардесата ги привика при себе си и поименно ги разпредели по местата им.

      Унесен в мислите си Иво не усети как клепачите му натежаха и още преди автобуса да излезе от София задряма. Събудиха го след няколко часа на границата за проверка на документите, след което той отново отпусна глава върху облегалката. Деница така и не посмя да го събуди през целия път. Тя пъхна слушалките на смартфона в ушите си и се зачете в криминалния роман, който беше почнала миналата седмица.

     В Дунайва пристигнаха в ранния следобед. Регистрираха се на рецепцията в хотела и бързо се настаниха в две съседни стаи на втория етаж. Оставащото време до края на деня те използваха за разходка из малкия румънски град. Той не ги впечатли почти с нищо - сиви и еднообразни ниски къщи, намръщени минувачи, къси улички осеяни с множество есенни листа разпръснати от вятъра. От ниските сиви облаци лъхаше на студенина, а мракът, който сякаш бързаше да доведе след себе си нощта прихлупваше ниските покриви на къщите. Слънцето плавно се скри зад околните гористи хълмове и нощната тъмнина призрачно се приплъзна измествайки постепенно дневната беловина. Подобно на черковни свещички тук – там една по една започнаха да присветват светлините от прозорците на къщите и тези от уличните фенери.

      Разхождайки се по централната улица, групичката изведнъж съзря малка автобусна спирка с килнат на една страна и ръждясал от дъждовете покрив. Деница бързо се обърна към останалите и дяволито им се усмихна:

       - Искате ли да хванем някой автобус и направо да тръгнем към замъка? Не ми се чака повече и много ми се ходи на този бал с маски. Има толкова много табели и знаци за замъка, че няма как да се объркаме. А и дрехи най – вероятно ще ни раздадат там. Какво ще кажете?

        Иво замислено приповдигна вежди и се почеса по главата, а Велислав и Джулия наведоха глави. След кратко колебание Иво плахо проговори:

       - Дано наистина знаеш какво правиш. Все пак сме в друга страна и на непознато място. Ако и другите са съгласни тръгваме.

        Велислав и Джулия мълчаливо кимнаха с глави. Те пресякоха на кръстовището и се шмугнаха под ламаринения покрив на спирката. След няколко минути с тежко пъшкане до тях спря стар и раздрънкан “чавдар” от времето на соца. Ненадейно, за пръв път иначе винаги спокойният и уравновесен Велислав възропта:

        - Какво е това допотопно МПС? Това е лудост! Аз няма да се кача в тази купчина от ръждясали ламарини. Тръгвам към хотела. Ако има разумни, нека ме последват.

        - Хайде, хайде. Какво се разсополяви накрая? – грубо го хвана и задърпа за ръкава Иво. Хващаме автобуса и след малко сме в онзи замък. После почва яденето и пиенето. Какво искаш, тепърва да се връщаме в хотела и да губим време докато някой ни организира превоз до замъка ли? Хайде, качвай се и стига си се оплаквал.

         В автобуса бяха само те и една подпийнала групичка англичани, които явно също бяха решили да празнуват Хелоуин в този никому неизвестен замък. Ориентирайки се по надписите и изображенията на спирките, а и по реакциите на англичаните, след десетина минути те слязоха на някаква спирка извън града. Стара и прогнила дървена табела им посочваше да тръгнат по тясна камениста пътека. Те поеха по нея и не след дълго, иззад група дървета, се показаха кулите на замъка. Той представляваше типична готическа постройка. Опасан отвсякъде с тежка и метална ограда, на чиято широка и двойна порта два медни бухала гледаха целомъдрено с безизразните си погледи към посетителите и неволно им вдъхваха чувство на страхопочитание. Дворът на замъка бе изпъстрен с паметници и статуи с най – причудливи фигури изработени от различни метални сплави. Между тях се виеше красиво оформена и обсипана с дребни камъчета пътечка, която водеше към главната врата на замъка.

        Следвайки веселите англичани, групичката се насочи към главната порта на замъка. Чуваше се само шумът от шуртенето на водата във фонтаните и крясъците на нощните птици от близката гора.

         Горните етажи на средновековната постройка бяха тъмни и сякаш необитаеми, докато от първия в унисон със силната светлина се долавяха звуците на приятна валсова музика и множество гласове. На вратата ги посрещна изключително висок, гладко избръснат мъж облечен в черен елегантен смокинг. Той сдържано и с дрезгав глас ги приветства на румънски и ги покани да влязат. От вратата те се озоваха в голяма бална зала, която може би някога бе служила като приемна на някой високопоставен румънски владетел. Почти веднага пред тях се появи младо момиче, облечено като джудже, което на правилен български им посочи кашоните с реквизита от който можеха да си избират дрехи. Скоро и четиримата вече бяха преоблечени и готови за празника - Иво се бе пременил като вампир, Деница като Мортиша Адамс, а Велислав и Джулия като страшни горски същества.

          В следващите часове компанията се отпусна и започна да се забавлява. Виното в чашите искреше, усмивките им не слизаха от лицата, а музиката от уредбата не секваше. Заслушана в поредната страшна история на вече доста пийналият Велислав, Деница усети леко докосване по рамото си. Беше Иво, чиито кафяви очи насмешливо я гледаха от страшната маска. Той леко се приведе и прошепна в ухото й, че му се налага да иде до тоалетната. Тя махна с ръка и продължи да слуша небивалиците на Велислав.

         Измина се повече от половин час, а Иво още го нямаше. Сърцето на Деница притеснено се сви в гърдите ѝ, но все пак тя реши да не безпокои излишно останалите. Стана от стола и се запъти към тоалетната. Отваряйки вратата тя почти веднага съзря Иво, който безмълвно гледаше образа си в огледалото. Маската му бе паднала на земята, косата му бе разрошена, а блузата силно раздърпана. От дясната страна на врата му се виждаше голямо червено-виолетово петно.

         Тя напрегна пресъхналите си от страх гласни струни и тихо го повика, но той не реагира. На третия повик той се обърна към нея с безизразни, изпълнени със стъклен блясък очи. Без да продума и дума той с няколко скока се озова до нея, хвана я за косата и толкова силно я дръпна, че вратните ѝ прешлени изпукаха като настъпени сухи клонки. Пред очите му за миг се мярна нежната кожа на шията ѝ. Отваряйки устата си, от която се показаха четири дълги и остри като бръснач кучешки зъби, Иво бързо и ловко ги впи във врата ѝ. Деница не успя да издаде и звук. По тялото ѝ премина едва доловима тръпка, а раменете й конвулсивно се разтресоха. Усещайки вкуса на нахлуващата на талази, пулсираща кръв в устата си, вампирът за няколко мига изпадна в блажено сладострастие. Момичето безпомощно се отпусна и тежко падна на земята. Той остави жертвата си и с бавни крачки се отправи към изхода на тоалетната. Мисията му беше изпълнена – бяха се увеличили с още един. След няколко минути тя щеше да се събуди, но не като човек, а като нов вампир. На прага на вратата се спря и се обърна към нея. Жестокото му и грозно лице се разтегли в широка усмивка.

                                                             ***

        Те са тук. Те са сред нас. Щом падне здрач залостете вратите и затворете прозорците. И ако някой ви почука – не отваряйте. Защото те излизат само нощем. И не само на Хелоуин.

           

 

                                                                                     Октомври, 2016г.

© Първан Киров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??