Елегично 2

А ние с Румяна си се харесвахме и обичахме, но по своему.

У тях, у нас се разхождахме полуголи, мерейки спортната екипировка. Само веднъж се застояхме така пощръкняли млади , здрави тела, но се уплашихме защото всичко в нас говореше, че се искат. Беше го хванала като щафетна палка, само че нежно, а палката пулсираше. Тогава само погалих щръкналите й гърди и твърдия таз

Изплашихме се и набързо навлякахме дрехите си, не смеехме да се погледнем.

Имахме таен знак, че няма никой у тях, ако на балкончето на стаята й имаше дрехи или пердето на стаята й е дръпнато.

Позвъних след няколко дни, тя ми отвори някак нерешително, погледна ме, сведе виновно поглед.

-Руми добре ли си - попитах

-Добре съм, малко ме е срам да ти кажа - смотулеви тя - Попитах по-доверени съотборнички, за това де, не сме го правили,... а показахме, че го искаме. Няма да ти разказвам какво са ми казали, просто ще ти показвам.

Запретна блузата ми, ръчичките й ме заопипваха. Приятно чувство.

Провря се в панталоните ми, намери го, почувствах как изпълва ръката й.

Гърдичките й се полюшваха свободни. Смачкахме панталони и долни гащи в крака. От нас лъхаше аромат на нещо непознато. Целунахме се неуверено, после по-уверено и по-уверено.

Преди не влагахме нищо еротично, когато тя ме обхващаше за врата, аз за кръста и се въртяхме така, или като барабанехме с пръстчета по диафрагмите си, или опипвахме мускулчетата по бедрата си.

Сега беше различно. Дишахме тежко и на пресекулки, непознатият аромат ни влудяваше, не гледаше , а нежно го направляваше към междукрачието си.

-Не се стягай, и да изплескаме всичко е без значение,... само внимавай,...тръгне ли

скачай.

Какво ли бяхме направили, дишахме учестено, а финалът бе зад нас. Изпотени тела и онзи приятен мирис...

Мама с привичния си заповеднически тон

-Трябва да се срещнем с родителите на Румяна

Изтръпнах. Как ли са научили, че вече разнообразяваме тренировките.

-Уговори среща за събота - не спираше мама.

Погледнах, няма дрехи на балкона, пердето спуснато, у тях са си.

Позвъних един път дълго, един път късо. Изкочи Румяна.

-Вашите тука ли са, нашите искат среща с тях в събота вечер. Някой ни е предал...

А родителте ни се познаваха покрай нас, покрай спорта или родителско-учителски срещи.

Татко и чичо Емил запаха в ТВ, мама и леля Лили опряли рамене беседваха нещо, а ние с Румяна хванати за ръчички снасяхме от неудобство на балкончето.

Не след дълго ни извикаха. Стояхме като пред разстрел.

-Такаа - започна мама - Спортът е добре, но трябва да се учи и друго, предстоят ви

кандидатстудентски изпити. Какво решихме, аз ще ви занимавам по математика, моя колежка по български език, има курсове по немски и английски езици, трябва да сте силни не само в спорта, но и в живота. Започвате от следващата седмица.

Завършихме добре, даже повече от очакваното. Кандидатствахме и ни приеха. Тренирахме усилено и за Студентските игри. Румяна отвя конкурентките си в дисциплините, докато при мъжете силите бяха изравнени.

Успешно положихме и първите изпитни сесии.

Румяна вече беше в отбора ''Олимпийски надежди'', често отсъстваше заради лагер-сборове, състезания.

-Петьо, не мога така, ти ми помагаш да наваксам пропуснатото в Университета,... не мога повече да се раздвоявам. Обичам спорта, отдадена съм на него, състезания, тренировки,... разбери ме правилно.

Обичам и теб, обичам и спорта.

-Руми, никога не съм бил пречка в живота ти, колкото и да те обичам,... не мога да те държа само за себе си. И знай, че наистина те обичам и ми е малко мъчно, че избра спорта.

Следях проявите й, радвах се на успехите, тъгувах за неуспехите. Няколко пъти я поздравявах за медалите, но не получих отговор. Какво да направя, да й дотягам в живота й ли. Разбрах, че в едни международни състезания са й предложили да се състезава за Германия, тя приела.

Немско гражданство, успехи в щафетните бягания на Европейски първенства, успешни стартове и на Световното по лека атлетика, Диамантена лига.

После срещах името й с немска фамилия като преуспяащ треньор в спринтовите бягания. Истински се радвах...

Не помня точно по какъв повод си бях в България. Видя ме бивш съученик

-Имаме наборна среща след седмица, брейй устаряхме за едното чудо, ама ти не си идвал до сега, а къде е и Румяна...миналите срещи идваше сама. Е, няма значение де, ние всяка четна година се събираме в бившата ''Москва'' сега ''Лас Вегас'', няма записване, всеки яде и пие и си плаща. Хайде не се чуди, ами идвай.

Пристъпих смутено, дали ще ме познаят, а аз ще ги позная ли след толкова години, или ще се питаме ''Ти кой беше ,аа, спомних си, променил си се .''

Нов интериор, осветление, всичко лъщящо в ''Ла Вегас ''...

-Петьо, това ти ли си - с насълзени очи попита Румяна

-Да Руми, аз съм,... а същият въпрос и към теб

Целувки, прегръдки, ами все пак отдавна не сме се виждали

-Аз идвам за пръв път - поясних

-О, аз всяка четна година съм тук - засмя се тя

Коктейла започна. Високопарни слова от преуспяли бивши съученици, как се издигнали, как са преуспяли и сега с високи пенсии.

Спогледахме се с насмешка с Румяна

-Добре де, това го знаем - на по-висок тон рече Румяна - Всяка четна година разказвате едно и също. Знаем се какви бяхме, какви родители имахме...

А сега кажете нещо за децата си, от нас е вече минало, медали и слава отдавна са забравени, бъдещето е в децата ни.

Настъпи смут и мълчание. Бившите ми съученици се огледаха гузно. Изглежда никое дете не се е метнало на родителите си, защото времената са се променили.

Хванахме се с Румяна под ръка и тръгнахме пеша да се прибираме.

-Ти още в блока ли си - попитах

-А ти в къщата отсреща ли...

Есенният вятър приятно подухваше и разрошваше косите ни, а те току се приплетат едни в други и уплашено се прибираха.

Миришеше на опушено, на скара и безличие из комплекса.

-Искаш ли да поседнем на чаша вино, а Петьо

-Даа - засмях се - Топло вино и студени кебапчета, времето е такова

Отпивахме по глътка. Очите ни се опитваха да ни изучат или направят сравнение с времето.

следва 3 част