Електричарка, мис ВиК Варна, дева Виваком
Най-хубавото за отдих местенце, живописно, страстно в зелено и свежо в диаманти – това е прелестта на двора, посред топло лято, въздух тъй влажен, че ти потича по косите, край морето. Ех, това мечтание на бриз, който с усмивка пленителна си играе с тялото ми, навя рошавата ми глава в интереса на най-интересните дебри на съзерцанието. Умът е плод на съзерцанието, а философът – плод на ума... или тъй поне, си мислех аз, окрилен от влажния въздух.
Полегнал си бях на един шезлонг, опнал се на слънце, обграден от розите. Тука, на гости при приятеля ми Добри от Варна, най-готино течеше ми мисълта. Тя принципно не тече, братия, а се въргаля, обърква се сама в себе си и заминава да тича за спорт, в опити безуспешни да се стегне... обаче бризът целува най-обаятелно мозъчното ми вещество, та нежно го извисява до най-невероятни величини на дълбочини. Тъй де, така оплетено просто да съобщя исках, че съм започнал да мислувам.
Едно е от съществено значение да спомена – аз плюс слънце образуваме червен германец. Пардон – червени бузки на полугерманец, тъй целунати от слънцето, че прецелунати и изпепелени. Аз така обичам слънце, драгий читателю, че от слънцето не можеш ме махнеш, дълго след като от бледа беличка кожа, цветът ми се е силно смесил с червено, ярко и примамливо плашещо.
Та тъй беше и в този ден – наред с разсъждаване колко е пътят от единия полюс до другия и дали ако обиколиш земята седем пъти пеш са минали две хиляди години – аз бавно и неотменно припичах се, оставаше само да ме посолят и бам – готов за ядене със свежа салата. Проскърца вратата на двора и лениво понадигнах единия си клепач, от мързел се не мръднах и на сантиметър, тъй щедро разпльокан на шезлонга, че после щеше да трябва да си събирам крайниците.
На входната врата една електричарка, а зад нея – ван, електричарски, разбира се, да не би катафалка да очаквах?! Или сватбена колесница? Младата дама облечена беше в най-прост електричарски костюм, запретнала ръкави и готова да ме порази. Мигом забравих мислите си за Николай Райнов (щото за него си мислех, по-рано, драгий читателю, за него, че за кой друг?!) и мързелът си забравих, разбира се, скокнах кат пчела пред лампа, объркан и енергичен, литнах към госпожицата.
– За електромера идвам – рече ми тя, гласът ѝ меден докрай тялото ми нажежи, та както бях и червеничък от слънчо, съвсем се запалих.
– Ам, че да, разбира се, електромерът е важен уред, предназначен за най-невинна употреба!
Зяпна ме дамата, ама аз – напет щъркел – реших, че днеска с нейна помощ ще да открия тайните на Н.Райнов. Как се впечатлява една жена, ако мускули пищни нямаш и си изгорял на шиш, пардон, на шезлонг и потник? От мен да знаете – със знания! И то не какви, а най-философски, най-тлъсти, и колкото се може по-величайши. Ако име важно споменеш даже, още по-рентабилна е поканата за споделяне на шезлонга.
– Вижте сега, електромерецът е точен, ама вий точна жена ли сте? – попитах, започвайки отдалече.
Тя тъй ме остро изгледа, че се зачудих за миг къде съм.
– Аз съм точна, ама гледайте да не се наточа, че тогаз от порязване боли – рече.
– О, нека ме боли, както пее един приятел чичо доктор! Аз исках да ви питам за... знаете ли легендата за Ахасфер?
– Господине, печете се на слънце. Аз само ще проверя електромера и ще тръгвам.
– Ама бързате ли?
Ей, тоз поглед дет ми метна в секундата дамата рече всичко. Не бързам, маймун, ама ти бързаш да се изметеш! Щом е тъй – Зигфрид Философ знае кога е битката отишла, кога камионът с дини се е обърнал и кога е получил пред-шамарна болка. Седнах, дълбоко опечален, обратно на шезлонга. Понадигнах очи към небето, с молитва гореща... обаче, след три минути жената се качи в буса и замина нагоре по черния път. Отлетя с нея и философската ми душа.
– Ех, Ахасфере, обречен на вечно обикаляне без жени – мрачно казах, сам в тишината.
След малко, дочувах звук от гуми и тракане, идещ от пътя черен. Там – чакъл, по-големи камънаци, всичко си има на тоз път, от дупки изобилие! Ама откак отказа Добри да го прави (Добри е строител, инженерче, умен пичага, аз затуй се с него събирам като ходя до Варна, малко да капне някой-друго знание у главата ми), пътят тъне в забрава, пясък, и дупки големи колкото да глътнат Спарка ми и една котка. Та, някоя колица се бавно спущаше по пътя.
Връща ли се мадам Електричество, за да ме изпепели? Ама не, гледам, ван на ВиК Варна. Слиза от него една мадама, ама каква – да ви не разправям! Уж с водата занимава се, а косата огнена, очите огнени, тялото на пещ направо! Туй нещо и с океан цял вода не можеш го потушиш! Ще да изригне, драгий читателю, кат атомна електроцентрала, и после доволно ще евакуирам Припят...
– Добър ден, за водата съм.
– А аз съм за огъня! – не сдържах се.
– Ще ми отворите ли?
– И вратите на Рая ще ви отворя, госпожице Водоснабдяване и Канализация!
С размах отворих вратата на двора, очите ми с доволство присвяткаха...
– Я си ме пипнал, я съм ти Канализирала Водоснабдяването с арсеник – рече, изрече, изпепелително ме обрече на мълчание и немърдане. Замръзнах ази.
– Зигфрид Философ се казвам. Аз не пипам, само съзерцавам и мисля! – опитах, разтреперан, да спася положението.
– Мислете по-далеч от мен. Да не чувам какво си мислите, нито да го виждам.
– Ама вий, защо тъй с лошо?! Аз съм женен мъж, не ще ви нищо направя!
Тя ме огледа от рошава ми тъмноруса коса до босите ми ходила, по които се покатерили бяха две-три любопитни мравки.
– Женен бил! Аман от женени мъже! – сопна се тя и запъти се към къщата. Ще да я канализира, уплаших се аз, и хукнах на пожар да я възпрепятствам.
Не каза дума, отчете водата, смъмри ме нещо, а аз се отпуснах сам на шезлонга, отново, докато ванът напираше на първа нагоре по пътя. Ех, Ахасфере, зарад тебе сега съм сам! Ако ти не беше да ми оплетеш акъла, досега да съм измислил репликата трепач на хилядолетието!
Не след дълго, трето бръмчене прекъсна ми пушилнята от мисли. Скокнах тоз път от шезлонга веднагически, с трепет потърсих да видя, кой ще да ме посещава в тоз пек и жега. Ван на Виваком. Е, бре, да му се невидяло! От него слезе дама, ей, бижу на изкуствотворението и благодат за сърцето! Очите – огромни, светлокафяви, в тях танцуваше слънчевата омая, косите – буйни, къдрави, прегръщаха ветровете и ги насърчаваха сърца да покосяват. Омекнаха ми, драгий читателю, коленете, лактите, чак гръбнака ми омекна. За малко да се просна кат червей безгръбначен в краката на Виваком.
– Разбрах, че сте се обадили за интернета? – рече мадам Телекомуникации.
– Да, обадих се, обадих се много пъти, мадам, и все на един и същи робот попадах! Додето звънна, роботът е вдигнал! Бива ли тъй, мадам, да затруднявате народеца? Кое „едно“ да натисна за връзка с оператор? Едно листо? Едно цветенце? Едно носле на кученце?
Тя в объркване примига.
– Не сте ли се обадили вие за повредата?
– Аз, аз, кой друг, мадам, има по тез земи?
– Как сте се обадили, ако не сте могли да натиснете „едно“?
– Натиснал съм всите единици, що видях, и вие дойдохте, пратеница на спасението интернетско!
Тя огледа кабелите, де висяха над импровизирания паркинг за автомобили. Там кротко, пребит, почиваше Спарка ми – след премеждията по пристигането, дето биеше се с гуми и джанти да не пропадне в някоя дупка, сега заслужена почивка на сянка под кабелите бе получил. Гледа мадам Телекомуникации, гледа, зяпам и аз, и що да видя: на Спарка антената се влюбила в един от кабелите!
– Ами, колата е оплела кабела на Виваком.
– Той не е ли под земята, бре, мадам?
Тя тъй ме изгледа, че под земята да падна, да хукна кабела да търся!
– Какво работите вие? – не се стърпя тя. Ей туй е, любопитна е към мене! Стъпка едно мина — приласках я, след две-три изречения ще седне с мене на шезлонга да чуруликаме. Тъй де!
– О, какво ли не съм работил! – надух аз гръд – кат бях по-млад, бях сервитьор. После помагах в кухнята в един италиано ресторано. Сетне, рисувах! Учил съм, тук-там, разни нещица! Във вестник работех! И после, в един сайт, ама там не питайте, всеки ден трябваше някой да качва писанията ми, че съм скаран с компютъра! И после, мадам, работех пак... абе, рисувах! То туй работа ли е? По-едно време чистач бях, ама от праха дробовете ми не издържаха та не успях да съм чистач... а сега, съм, такова, безработен, абе, пенсиониран, щото съм болен та...
Тя ме ококорена гледаше.
– И на слънчице се излежавате? – вежда вдигна.
– А, не, аз не съм безделник, госпожице, скъсвам си гъзу да...
– Ще ви оправя интернета! — махна с ръка — Мирувайте!
Тя чевръсто от вана измъкна стълба. Подпря я встрани на клетника Спарка, изкатери се, отплете кабела, че заплел се беше явно докато съм маневрирал да паркирам (личи си, нали, драгий читателю, какъв съм педант в паркирането), сетне, кабелът висна уморен над тавана на колата. Дамата от стълбата скокна, вдигна я все едно малко кученце, а не два метра ламарина, тупна Спарка там дето бе подпряла стълбата, и преди и стъпка да направя, се във вана качи и отпраши нагоре.
– Спарке, душицо, одраскаха ли те?! – накрая хукнах към колата. Е, няма да ти е за първи път, ти се не боиш от клони, колица моя, па и от стълби, нали?
Пусто! Осъзнах се, че след електричарката, ВиК специалистката, и Интернет революцията, отново сам самин съм останал на двору. Книгата на Райнов до шезлонга нападната бе от мравки, а Спаркът имаше две драскотини по десет сантиметра над шофьорската врата... а тая стълба как не падна!? Ех, тежка е участта на Зигфрид Фисолоф, братия!
© Зигфрид В. Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ехее, Мария 🥰 благодаря ти за прекрасния коментар! Трогнат съм! 😊
-
Поразително и силно заразно е чувството ти за хумор, Зиги!🤗 Повярвай си, котараче, не само опашката ти е лъвска, а и таланта ти!😃👏
-
Миночка 🥰, благодаря ти, че си тук! Радвам се, че съм ти създал хубаво настроение! 😊
-
Такова настроение ми създаде,Зиги! Написано със характерния ти изказ.Хареса ми!
-
😍 Пепи, благодаря ти за готиния коментар 😆 съвременна Бг поезия ще да е, тогава! 😊
-
Смени книгата! Н.Райнов явно не върви. Пробвай със съвременна бг поезия!
(пия си кафето тая сутрин с него, много зигфридфилософчески ме настрои, чакам нещо за разтоварване)
-
😍😍😍
-
Пламенеее, голям си майтапчия 🤣🤣🤣 таз мисъл много добра. Абе, и двете мъдрости са си кеф да му е на човек! 😂 В крайна сметка, тоз живот за кво е, ако не можеш да си кажеш, че си голям и силен Лъв, и край тебе Лъвици! Радваш ме, Плам! Много. 😍🧡😍
-
В този ред на мисли ще добавя две мъдрости -
Първата - в обшчагата имахме един зевзек, който каза знаменита приказка, само си туряш името и ставаш велик ... в случая:
'При Зиги нема криза,
една излиза, друга влиза' 😍👀😲
защото другата приказка гласи:
'Сам себе не похвалишь, ходиш как оплеванньiй',
тоест - 'Ако сам не се похвалиш си ходиш като оплют' 😎😍😎
Майтап бе ...Уили
-
Силве 😍😊🤣 благодаря ти за чудесния коментар, който пък на мен ми подари супер настроение и широко ме ухили! 😊
А за укротителките - нали знаеш прословутата реплика “защо все на мен” 😂🤣 аз, да ти кажа, не се оплаквам от властни дами… и още нещо - всеки малък котарак се мисли за лъв! И всяка чихуахуа се мисли за немска овчарка. Та и аз за много голям Алфа се мисля. 🤣🤣🤣
Смути 😍 разсмя меее 🤣 как не се бях досетил, че са монополистки, верно! Права си, ама много си права! 🤣🤣
Благодаря ви, сладурани, усмихнахте ме!! -
Хахахахах...
Ама те тия мадами са монополистки, бре човек, как искаш да ти вържат.
Викни си другия път някоя плочкаджийка или зидаро-мазачка, да видиш каква фасада ще ти барнат, пък ще сия съзерцавате, пък ще я пофилософствате -
Ехе, Зигфрид! Какви си ги свършил пак 😁? Точат се една след друга и всички са едни укротителки, подвиха ти лъвската опашка, за котараче те взеха, а философията ти остана да червенее на бузките - "Прецелунати от слънцето" 🙂. Добре си се подредил. Малко е да кажа, че ми хареса, заразяващо е, даже започвам да си мотам словореда, като те чета. Благодаря за настроението!
-
Акеми 🥰 благодаря ти, мила! Усмихна ме хихи! Честно да ти призная, и аз сам се хилех като луд на тая реплика, още докато я пишех 🤣🤣🤣
Роси, хехех 😍. Слушай Гедеона, хубостта предизвиква задълбочени философски размисли! 😆
Младене, благодаря ти, приятелю! 😊 Кой знае, ВиК може би има някой друг музикален талант! Или пък Виваком? Човек никога не знае с жените, колко много таланти не разкриват веднага! 😂 -
Ех, Зигфрид!
За миг си помисли, че си Кувейтски шейх в харема си, заобиколен от толкоз много и то разнообразни, и властни жени. Но после осъзнах, че лично аз не бих желал подобен харем и не ща да съм мюсюлманин. Поне една музикантка да имаше. Тогава всичко щеше да е различно. Много забавен и отлично написан разказ с фино чувство за хумор. Поздравление! -
" – Я си ме пипнал, я съм ти Канализирала Водоснабдяването с арсеник – рече, изрече, изпепелително ме обрече на мълчание и немърдане. Замръзнах ази."
Това е култово, Зиги. 🤣🤣😂 -
😊 Чух за цаца и бира и седнах на масата. Ама нямам лимонче, да си скрия доволната физиономия!😁
-
Видях, видях! Роси 🥰😍
-
🤣🤣 не думай, Гедеоне, ти всичко можеш! Гени, ако не е верно, поне ще е там Гедеона да ни спаси с някой сърдечен масаж, ако нещо се обърка… 🤣
-
Пак са издъних, ще прощаваш тогава, цацата е от мен.
-
Ако по водопровода тръгне цаца и бира и аз ша дода, ама ша си обуя гумените ботуши за изолация, щот Гедеон е доктор, а не жичкаджия и му немам вяра.
-
Ако по водопровода заедно с цацата и бира потече, значи има смисъл от писането ти!
-
🤣🤣🤣 хора, жена ми току-що каза, че мисълта ми е по-скоро като сблъсък на Титаник с Айсберг 🤣🤣 Роси 😍 ама все пак благодаря, брех, такъв е истинският Алфа! Гедеоне, добре, че не си жена, с тоз ток по водопровода ще стана на цаца. 😂
-
🙂🙂 Такива са, Гедеон! Хич не се сещат от хубаво! То тяло Аполоново, тен като на морски корал, а мисълта като бенгалски огън! Абе жива поема!
-
🤣🤣🤣 Роси, явно съм най-чаровен застинал като статуя без да мърдам или говоря 🤣 Благодаря ти, прекрасна!! 🥰
-
🙂🙂 "Мислете по-далеч от мен. Да не чувам какво си мислите, нито да го виждам."
Зиги, лоши жени ей, не разбират от философия, а сърцата им стомана! Ни вопъл, ни стон пред чара ти! Страхотен си! Удоволствие е да те чета!😁 -
Хммм, ще запомня занапред 🤣🤣 вече, вместо да се плаша, ще питам каквото ми хрумне в чест на междусъседските проучвания и статистики 😂🤣
-
личното ми мнение, че можеше да изчакаш още малко, въпреки, че жена, която може да ти канализира водоснабдяването с арсеник си е амазонка) но можеше да попиташ с личен материал ли ще го осъществи, оправдавайки се, че правиш междусъседско проучване )))
-
🤣 Жени, имах ли избор ми кажи 🤣🤣
-
обаче, гледай сега, дори и философът-съзерцател прибягва до щита, осигурен от брака)))
-
Хехех старая се да съм мултифункционален 😂 разсмя ме, Жениии 🤣🤣
-
тя, философията, е съзерцателна наука, но ти си достигнал неподозирани висоти в трипъл екшън
-
🤣🤣🤣 еех как не знаех щях със зъби и нокти да се боря да не си тръгва 🤣
-
🤣🤣🤣 Пепи ти си уникат!
-
не мога да спя обикновено чакам гедеон: той към 3 през нощта пише бисери. гледам да го хвана в движение, та после да го сънувам в студена вана. Кеф ми е да го гледам как мръзне и зъзне от студ!
-
Геновева 😍 радвам се, че съм те развеселил! Те все ме намират разни специалистки, какво да ти кажа 🤣 аз невинно си чета книжка и философствам за живота 🤣😊😂
-
" – Женен бил! Аман от женени мъже!"
Развесели ме, Зиги, къде те намериха тези амазонки? -
Жени 🥰 благодаря ти! 😊 Чевръст ми е фамилията. Зигфрид Философ Чевръст 🤣🤣
-
много чевръст при придвижването назад тоз Зигфрид Философ
умееш да разказваш -
Плам, усмивка в отговор! 😊
-
-
Добре, Пепи 😆 ама гледай и да спиш хехе 🤣
-
😅 мятам те за по-късно, вместо да броя звезди, тебе ще чета! 😅
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
