anahataroot
24 el resultado
Седях си аз в любимото ми кафене квартално, взирах се в кафето си и по него скришом (да не ме заподозре съседът от третия етаж във вещерство) опитвах се бъдещето си да позная. Подпрял с една ръка главата си, вихрещ съзнанието си и отвъд, търсех някой овца да видя в пяната на кафето. Що овца, ще попи ...
  276  38 
Взираха се очите ми, пламенно примигвах, шашнат чешех се по тиквата. Какво гледаш, ще попиташ. (Попитай, бре, за да ти разкрия тая тайна тъй света свещена!) Ами да, най-сърдечно ти благодаря, че попита! Ето (ех, знам, че голямо нетърпение изпитваш, ама дръж се, ей сега ти казвам) — гледах Валентино ...
  179  23 
Навремето, драгий читателю, преди едно десетина години (недей бре, закръгля и ти, подражателю) се смелият и величествен войн на философията Зигфрид Философ беше забъркал с изящната, нежна, безспорно красива корейка Со Йонг… и приказката свършила, като Со Йонг му ударила едни клечки по тиквата и напс ...
  417  75 
Има една пиперлива, абе, солена, особеност на муковисцидозата (драгий читателю, туй е една болест на мене се паднала) — соленичко е, така, като ме целуне Габриела. Излишъкът на сол обаче нея хич я не смущава. Тя все пак много обича солено. Тъй де, да се не забравяме, че веч хептен забравих как да ра ...
  277  37 
Ех, спомени, споменари, всите са най-шантави, щото от главата се правят на голямата работа па после, кумиш се, не кумиш се, стават едно голямо въобразено чудо. Но тъй де, разбира се, че като изкусен Зигфрид Философ длъжен съм да почна тоя разказ с фраза трудно разбирама от мен самия, дума след дума ...
  426  73 
Мани го и дъжд, какво ти, брате, стана па на тебе? Юний ли си ти, мойто момче палаво, или Септемврий? Ама разбира се, че негово величество драгоценното Време (да се не бърка с Времето де искаме все да изхвърлим през прозореца щото видиш ли за нищо не стигало) решило се беше в оня ден да размъти и от ...
  338  56 
Или из “Приключенията на Зигфрид Философ и, ами, такова, жълтиците”
Метнах се аз един майски ден, прелестен и слънчево танцуващ от ентусиазъм (все пак, разбери го и него, драгий читателю, пролет цяла се той зверски бори за миг слънце, та сега се не спира на едно място и подскача ли, подскача от кеф) ...
  383  49 
Най-хубавото за отдих местенце, живописно, страстно в зелено и свежо в диаманти – това е прелестта на двора, посред топло лято, въздух тъй влажен, че ти потича по косите, край морето. Ех, това мечтание на бриз, който с усмивка пленителна си играе с тялото ми, навя рошавата ми глава в интереса на най ...
  280  50 
Днеска си свируках, докато покрай пеперудите подскачах и докосвах някоя друга мравка като полъх на вятъра нежен... не, момент. Ама разбира се, че един зрял, прав, самоуважаващ себе си Алфа джентълмен не трябва да подскача като че комар по гъзу го е ухапал. Затуй, с тая свята мисъл наложих си да стъп ...
  444  84 
Сутринта завари ме труп-заспал в ателието. Да кажем, може и припаднал да съм бил, така схванал се беше вратът ми, че мъчно си развъртях тиквата. Ще да кажеш тежка е — пък тя, главата празна. Или поне такава ставаше щом кракът ми, обут в протритите ми маратонки (абе, харесвам си ги, подарък са, не ми ...
  299  51 
Брех, затваряха ми се очите, мигвах надве-натри в опит отчаян да прокудя Сънчо, ама неговата фейска... не щеше да се отдръпне и да ме остави да дочета. Пред мене стоеше айпада, любимко дрънкулка за 2020 (на изплащане). Обещал му бях сертификат да му издам, ама още се не бях организирал да му напечат ...
  286  35 
Беше летен ден жежък, подпухнал, потен и задъхан и само липсваше му една котка да ме одере по носа и да обявя щях за ден, както се вика, адски прекалено много дразнещо горещ, неговата верица. Обаче в мене други емоции тоз ден завъртаха сърцето и стомаха ми и сменяха им местата. А именно — нетърпелив ...
  386  48 
Бедничкият аз считах себе си за най-чудесната буква от гръцката азбука – Алфа. Първи, правех все на зодията си кеф и с гордост се размотавах с високо вдигната брадясала брадичка. Най-любимото ми занимание беше да забравям за ниския си ръст и невнушителната си осанка, и като чихуахуа сред люляци ходе ...
  479  81 
Всяка прилика с лица не е вярна. Никаква прилика не е вярна. Само аз съм верен. И фотоапаратът! Тъй де!
Кога ли ме е, брате, някой виждал изтупан? Дет се вика, натокан, изблизан, зализан, обръснат (? Не, мързеше ме за туй), с дрехи официални? Ами не случайно отговорът е никога, никой. Дори щом на въ ...
  338  41 
Пред мен изпъчваха се високи, могъщи, букове вечни. Над короните им, в мъгла бледа и мистична криеха се върховете, заснежени, шепнещи меланхолично, викащи с ехо към мене. Обещаваха ми. Ала не смееха твърде много да обещават. Слънцето вечер там отиваше да спи, сигур владееше земите отвъд, със звездит ...
  383  28 
И абсолютно всяка прилика с действителни лица е толкоз невинна, непреднамерена, симпатична и миличка, че да не повярва човек! С рози окрасена, и с кокичета.
Важно важно случва се нещо, бързо бързо тичат децата... момент, нима тъй се почва? Децата, в случая много пораснали възрастни, отдавна не тичах ...
  155  16 
Аз кат видя големи книги се радвам, кат видя тънка книжка, настръхвам. Много хора наобратно го дават, или пък аз най-вече все наопаки съм. Дето се вика – темерут. Навън пекнало едно слънце, жадно пият го дърветата и аз с тях го вдъхвах през кожата си. Ама разбира се, че хората живеят на фотосинтеза ...
  177  16 
— Ееее, ами че той Маркес, той ееее... аз не силен... еее... трябва внимателно...
— А ще приемете ли извинението, ако дойде Маркес да ви се извини?
— Еее, нема иде. Той нема иде. Надявам се достатъчно умен, че да не иде!
Стоях си както винаги с кафенцето пред мене, нал знаете, не може без кафенце, с ...
  158  12 
Чаша горещо кафе сутрешно пареше пред мене въздуха. Горчивината от него се все още спотайваше, докато разглеждах с интерес старото списание Хиперион и блъсках зениците си в Ъ-то на края на почти всяка дума и стария символ за Я/Е. Аман от граматики, напрегнато мислех си, труден да правят живота на др ...
  236  27 
Мъчих го аз тоз айфон, смеех му се от време на време, потупвах го все едно жив е, а аз съм неандерталец. Ама то докат му свикна на туй, то си има разум свой и свое мнение! Пуля му се откак ми го подариха, вече три години ли стана, ей! Сега малко се разбираме повечко, ама още се караме...
В ателието ...
  513  63 
Понесе се покрай дърветата, поигра си с листенцата, вдиша дълбоко. Че и въздухът тук горе е по-свеж, по-хладен и сладък да го пиеш. Очите му зорко местността прегърнаха, жаловито той загледа се по залеза. Все го преследваше, но да го докосне не успяваше. Идеше нощ – по тези места студени бяха малкит ...
  218  22 
В неделя да се видим обещах. Мечтаех да пълня с тебе очите си, да нежно целувам ръцете ти, да те силно прегърна и толкоз! Щастие и ухание на лавандула! А какво нещо са обещанията, а пък как боли като ти ги изтръгне тоз, животът, как си с тебе играе и те подмята... Ей, на! Шантава работа!
Сутринта в ...
  150 
Студена, запъхтяна атмосфера горска царуваше навсякъде около него. Безимменият бягаше ‒ той така бе решил, кой съм аз че да го съдя него? Ама как бягаше през горите - безмилостно го трепеха листа, режеха ръцете му настръхнали остри клони, озлобени единствено и само срещу него. Бягството му се виждаш ...
  196  18 
Аз съм художник. Е, художник съм наред с много други неща, които съм и с които съм се занимавал, но съм художник, преди всичко, по душа, по сърце, по съзерцание...
Седнал срещу менe днес един непременно много хубав, издържан чак до едно превзето високомерие, млад мъж. С изправена снага и бодри очи, ...
  329  29 
Propuestas
: ??:??