26 feb 2007, 13:11
Елвис е жив!
Obra no adecuada para menores de 18 años
2 мин за четене
Аве знаех си аз, че има конспирация с този китосан младеж Елвис... Значи, вървя си по Шан'зе лизе оня ден и както си смуча поредната Картие, а на врата ми 24 - каратово колие Армани (го тури на Гучи да се научи ) виждам на отсрещния булевард пича с баките, ма инкогнито... с едни големи очила - ташаци (в смисъл не че са му на челото ташаците, а очилата... аве нали така им викат), с един зелен атлазен костюм с бели ревери и яркочервена яка, носи си куфара с китарата и ми вика тихо:
- Алоу, господине, сети ли се кой съм!
- К'во бе, келеш? - отговарям надъхано, сега ще ступам тоя уличен музикант, дето ме заговаря без да ми иска разрешение...
- Аз съм, Пресли, всеизвестния крал...
- Е какво като си крал, и аз съм! - отговарям, за да не остана по назад от този нахален тип, който почва да ме дразни... Компаньонката ми отляво се отегчи... Визонът взе да виси на раменети й, а не да ги гали, както досега...
- Не, господине, не ме разбрахте - аз съм Кралят на рок едн рола, Елвис Пресли... - продължава да упорства папагала...
- Аааа - викам - ти ли си ве, келеш! К'во ми се криеш, не мога да те позная...
- Ами аз съм, да... - започва да рови чакъла с островърхия си ботуш...
- Амче чеки ве, ти не умре ли преди 40-ина години?
- Не - каза. - Отвлякоха ме...
- Да не съм се объркал да съм ги пуснал мойте след тебе, а не след оня Литъл Ричард, дето жена ми ми се хилеше в лицето, че не е никак литъл и реших да се погрижа?
- Не, вашите веднъж само ме набиха и ме затвориха в пианото в зимната ми вила в Колорадо, която бе изядена от бръмбари в последствие...
- Добре, добре... Нема значение... К'во искаш?
- Искам да ви продам китарата си - рече Елвис и зе да гледа плахо иззад ташаците си. - Закъсал съм го за пари, а трябва да си плащам формалина...
- Оо не ме интересуват наркоманските ти глупости - сецнах го. - Колко искаш за тва банджо?
- Ами... това е любимата ми китара... свирил съм с нея по култови места... събувал съм бикини на жени с грифа й, пазил съм се от летящи ножове на ревниви съпрузи с нея... Тя ми е... скъпа!
- Аве, давам ти десет лева и да ми се махаш от главата... - Айде и едно кафе ще те черпя, че да не умреш от жажда на тоя припек, дето си ми се облекал като Елвис Пресли...
Онзи забърса кичур коса покрай челото си, погледна китарата си и въздъхна:
- Така да бъде! Десет лева и едно кафе!
Та се чудя как така сега ми излизате с това, че вие сте пили кафе с него онзи ден, като аз бях до към три часа тайландско време с краля и кралиците ми... Така и не го попитах кой го е отвлякъл, ма малко ли са тия в нашия бизнес...
А то той бил отвлечен от извънземни...
- Алоу, господине, сети ли се кой съм!
- К'во бе, келеш? - отговарям надъхано, сега ще ступам тоя уличен музикант, дето ме заговаря без да ми иска разрешение...
- Аз съм, Пресли, всеизвестния крал...
- Е какво като си крал, и аз съм! - отговарям, за да не остана по назад от този нахален тип, който почва да ме дразни... Компаньонката ми отляво се отегчи... Визонът взе да виси на раменети й, а не да ги гали, както досега...
- Не, господине, не ме разбрахте - аз съм Кралят на рок едн рола, Елвис Пресли... - продължава да упорства папагала...
- Аааа - викам - ти ли си ве, келеш! К'во ми се криеш, не мога да те позная...
- Ами аз съм, да... - започва да рови чакъла с островърхия си ботуш...
- Амче чеки ве, ти не умре ли преди 40-ина години?
- Не - каза. - Отвлякоха ме...
- Да не съм се объркал да съм ги пуснал мойте след тебе, а не след оня Литъл Ричард, дето жена ми ми се хилеше в лицето, че не е никак литъл и реших да се погрижа?
- Не, вашите веднъж само ме набиха и ме затвориха в пианото в зимната ми вила в Колорадо, която бе изядена от бръмбари в последствие...
- Добре, добре... Нема значение... К'во искаш?
- Искам да ви продам китарата си - рече Елвис и зе да гледа плахо иззад ташаците си. - Закъсал съм го за пари, а трябва да си плащам формалина...
- Оо не ме интересуват наркоманските ти глупости - сецнах го. - Колко искаш за тва банджо?
- Ами... това е любимата ми китара... свирил съм с нея по култови места... събувал съм бикини на жени с грифа й, пазил съм се от летящи ножове на ревниви съпрузи с нея... Тя ми е... скъпа!
- Аве, давам ти десет лева и да ми се махаш от главата... - Айде и едно кафе ще те черпя, че да не умреш от жажда на тоя припек, дето си ми се облекал като Елвис Пресли...
Онзи забърса кичур коса покрай челото си, погледна китарата си и въздъхна:
- Така да бъде! Десет лева и едно кафе!
Та се чудя как така сега ми излизате с това, че вие сте пили кафе с него онзи ден, като аз бях до към три часа тайландско време с краля и кралиците ми... Така и не го попитах кой го е отвлякъл, ма малко ли са тия в нашия бизнес...
А то той бил отвлечен от извънземни...
© Ангел Ангелов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
хаха Ачо мисля, че и друг път съм ти казвала-имаш невероятно въобръжение, шапка ти свалям!
-
Именно - той е извънземен!
-
Сегашните музикални идоли не са достойни и праха от обувките му да избършат.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
