Елвис е жив!
The work is not suitable for people under 18 years of age.
2 min reading
Аве знаех си аз, че има конспирация с този китосан младеж Елвис... Значи, вървя си по Шан'зе лизе оня ден и както си смуча поредната Картие, а на врата ми 24 - каратово колие Армани (го тури на Гучи да се научи ) виждам на отсрещния булевард пича с баките, ма инкогнито... с едни големи очила - ташаци (в смисъл не че са му на челото ташаците, а очилата... аве нали така им викат), с един зелен атлазен костюм с бели ревери и яркочервена яка, носи си куфара с китарата и ми вика тихо:
- Алоу, господине, сети ли се кой съм!
- К'во бе, келеш? - отговарям надъхано, сега ще ступам тоя уличен музикант, дето ме заговаря без да ми иска разрешение...
- Аз съм, Пресли, всеизвестния крал...
- Е какво като си крал, и аз съм! - отговарям, за да не остана по назад от този нахален тип, който почва да ме дразни... Компаньонката ми отляво се отегчи... Визонът взе да виси на раменети й, а не да ги гали, както досега...
- Не, господине, не ме разбрахте - аз съм Кралят на рок едн рола, Елвис Пресли... - продължава да упорства папагала...
- Аааа - викам - ти ли си ве, келеш! К'во ми се криеш, не мога да те позная...
- Ами аз съм, да... - започва да рови чакъла с островърхия си ботуш...
- Амче чеки ве, ти не умре ли преди 40-ина години?
- Не - каза. - Отвлякоха ме...
- Да не съм се объркал да съм ги пуснал мойте след тебе, а не след оня Литъл Ричард, дето жена ми ми се хилеше в лицето, че не е никак литъл и реших да се погрижа?
- Не, вашите веднъж само ме набиха и ме затвориха в пианото в зимната ми вила в Колорадо, която бе изядена от бръмбари в последствие...
- Добре, добре... Нема значение... К'во искаш?
- Искам да ви продам китарата си - рече Елвис и зе да гледа плахо иззад ташаците си. - Закъсал съм го за пари, а трябва да си плащам формалина...
- Оо не ме интересуват наркоманските ти глупости - сецнах го. - Колко искаш за тва банджо?
- Ами... това е любимата ми китара... свирил съм с нея по култови места... събувал съм бикини на жени с грифа й, пазил съм се от летящи ножове на ревниви съпрузи с нея... Тя ми е... скъпа!
- Аве, давам ти десет лева и да ми се махаш от главата... - Айде и едно кафе ще те черпя, че да не умреш от жажда на тоя припек, дето си ми се облекал като Елвис Пресли...
Онзи забърса кичур коса покрай челото си, погледна китарата си и въздъхна:
- Така да бъде! Десет лева и едно кафе!
Та се чудя как така сега ми излизате с това, че вие сте пили кафе с него онзи ден, като аз бях до към три часа тайландско време с краля и кралиците ми... Така и не го попитах кой го е отвлякъл, ма малко ли са тия в нашия бизнес...
А то той бил отвлечен от извънземни...
- Алоу, господине, сети ли се кой съм!
- К'во бе, келеш? - отговарям надъхано, сега ще ступам тоя уличен музикант, дето ме заговаря без да ми иска разрешение...
- Аз съм, Пресли, всеизвестния крал...
- Е какво като си крал, и аз съм! - отговарям, за да не остана по назад от този нахален тип, който почва да ме дразни... Компаньонката ми отляво се отегчи... Визонът взе да виси на раменети й, а не да ги гали, както досега...
- Не, господине, не ме разбрахте - аз съм Кралят на рок едн рола, Елвис Пресли... - продължава да упорства папагала...
- Аааа - викам - ти ли си ве, келеш! К'во ми се криеш, не мога да те позная...
- Ами аз съм, да... - започва да рови чакъла с островърхия си ботуш...
- Амче чеки ве, ти не умре ли преди 40-ина години?
- Не - каза. - Отвлякоха ме...
- Да не съм се объркал да съм ги пуснал мойте след тебе, а не след оня Литъл Ричард, дето жена ми ми се хилеше в лицето, че не е никак литъл и реших да се погрижа?
- Не, вашите веднъж само ме набиха и ме затвориха в пианото в зимната ми вила в Колорадо, която бе изядена от бръмбари в последствие...
- Добре, добре... Нема значение... К'во искаш?
- Искам да ви продам китарата си - рече Елвис и зе да гледа плахо иззад ташаците си. - Закъсал съм го за пари, а трябва да си плащам формалина...
- Оо не ме интересуват наркоманските ти глупости - сецнах го. - Колко искаш за тва банджо?
- Ами... това е любимата ми китара... свирил съм с нея по култови места... събувал съм бикини на жени с грифа й, пазил съм се от летящи ножове на ревниви съпрузи с нея... Тя ми е... скъпа!
- Аве, давам ти десет лева и да ми се махаш от главата... - Айде и едно кафе ще те черпя, че да не умреш от жажда на тоя припек, дето си ми се облекал като Елвис Пресли...
Онзи забърса кичур коса покрай челото си, погледна китарата си и въздъхна:
- Така да бъде! Десет лева и едно кафе!
Та се чудя как така сега ми излизате с това, че вие сте пили кафе с него онзи ден, като аз бях до към три часа тайландско време с краля и кралиците ми... Така и не го попитах кой го е отвлякъл, ма малко ли са тия в нашия бизнес...
А то той бил отвлечен от извънземни...
© Ангел Ангелов All rights reserved.
