И Владе Миркович наистина я докопа. Заплаши я, че ще подшушне където трябва коя е тя, чия дъщеря е и как е попаднала тук. Той искаше пари. Пари, за да се купи мълчанието му. Милица първо се опъна, но намери колата си със счупено стъкло, а после апартамента си с разбита ключалка. Ченгетата не откриха нищо. Тя си смени квартирата, но той винаги беше зад нея. Тогава разбра, че няма друг изход. И Милица изтегли кредит, защото нямаше нищо заделено до сега. Всеки месец тя се срещаше с него в един парк и си разменяха плика с парите. Тя сядаше на пейката и чакаше Владе. Той се появяваше тихо зад гърба и. Подшушваше и да тръгва без да се обръща и Милица оставяше парите и изчезваше до другата вноска. Обаждаше и се от различни телефони, с предплатени сим карти, непроследими по никакъв начин. Говореше и мръсотии, от които тя потръпваше, изпадаше в отчаяние, страх и паника. Не знаеше какво да прави, не можеше да отиде в полицията. И  така до следващия път. До следващия откуп.
           Сънуваше понякога Прищина, родното място, къщата, градината, съучениците, приятелките, училището, цветята и слънцето. После сънят се объркваше и изведнъж слънцето почерняваше, наставаше тъмна, мастилена нощ. Ставаше тихо, тъжно  и глухо. Туп, тууп, туппп….Чуваха се стъпки, които кънтяха в тази тишина, раздираха  я  и се приближаваха към нея. Милица пищеше, събуждаше се, сядаше в леглото  и докато се опомни, че е сън трепереше от ужас.  Втурваше се към вратата, проверяваше пак дали е заключено, пиеше вода  на малки глътки  и дишаше на пресекулки. После заравяше очи във възглавницата  и плачеше без глас.
       Започна да свиква с постоянния си страх. Той се превърна като ръкавица на ръката и. Стягаше и пръстите болезнено. Нямаше откопчване от него. Понякога не знаеше коя е - Емили или Милица? Тайната я разяждаше отвътре като киселина. Нямаше вина, че баща и е бил садист. Тя го мразеше за това що е сторил. Но кой може да си избира родителите? Никой. Защо тя трябваше да влачи този срам? Все въпроси без отговори.

         Нямаше вече илюзии, че ще се измъкне от мрежата на Владе. Той изникваше зад нея, звънеше, смееше се, играеше по нервите и. Тя беше винаги нащрек. Навита като пружина на часовник. Не беше сигурна, че Владе ще спази думата си. Очакваше, че ще разкрие коя е.

            Но този на небето е имал други планове за нея. 
       Джон Ризинг си търсеше стюардеса за новия самолет. Емили прочете  обявата и се появи на интервюто. Беше по-красива от всякога. И така стана част от екипажа. Летяха от едната до другата точка на света, много полети  и дестинации. Цяла година измина оттогава, когато тя за пръв път се качи на борда. Поднасяше питиета и ястия на Джон, винаги внимателна и толерантна. Една нощ той я извика да пийне с него. Беше тъжен и мрачен. Емили седна срещу него. Ледените кубчета подрънкваха в чашите. Златистата течност се разля благодатно в стомаха и. Главата и се зашемети. Пиха доста. Нямаше какво повече да губи в този живот. Искаше заслон и закрила. И после му стана любовница. Нямаше любов, но щеше да има сигурност. Наивно си мислеше, че така ще се отърве от Владе.  Джон Ризинг и завъртя главата. Беше любезен и чаровен. Сваляше и звезди от небето. Пращаше и рози, засипа я с бижута. Емили поддаде. Мислеше, че е открила любовта. Появи се някой, който я обича. 
             Два  месеца по – късно  тя стана госпожа Ризинг. Отначало Джон се отнасяше с нея като с рохко яйце. Глезеше я, водеше я с яхтата си на екзотични места. Показваше и райски плажове, сини лагуни, великолепни страни. Пътешествуваха цял месец. Любеше я бавно  и страстно. Но после нещата се промениха.
       Меденият месец свърши...Стана нещо с Джон. Усмивката му изчезна и бръчките му изпъкваха още повече. Започна да се отнася с Емили като прислужница. Хокаше я за щяло и нещяло, винаги беше недоволен, ревнуваше я. Тя търсеше вината в себе си. Не сподели с него нищо. Пробута му някаква измислена история за себе си, за това, че няма близки и роднини.
    Бракът не и донесе нищо хубаво. Джон си беше Джон, едър магнат, деспотичен и зъл. От едно зло, Емили се хвърли на друго зло. Вечерите се нижеха бавно, едва изтърпяваше ласките на съпруга си. Джон пиеше огромни количества, после цяла нощ  не я оставяше на мира. Грубо я дърпаше, целуваше я с вонящия си дъх  и потъваше с мощни тласъци в  нея. Понякога Емили го молеше да спре, но Джон още повече я натискаше с едрото си тяло. Имаше някаква лудост в него, когато я обладаваше. Той обичаше грубата любов. Понякога я завързваше с копринени шалове за рамките на леглото, слагаше превръзка на очите и …Емили  умираше от страх. Джон се нахвърляше върху нея като див бик, неумолим  и силен. После я отвързваше и отнасяше на ръце във ваната. Прегръщаше я внимателно, къпеше я, целуваше пръстите на краката и. Превръщаше се в друг. Емили се изумяваше от този човек. Не разбираше какво става, какви са тези игри. На сутринта никой не обелваше и дума по въпроса. Закусваха тихо, пиеха кафе  и се смееха като нормална двойка. 
      Емили погледна телефона. Пак непознат номер. Зачовърка я нещо под лъжичката. Добре, че Джон беше на терасата. Тя стана бързо и влетя в банята. Натисна зелената слушалка. Владе  беше. Продължаваше изнудването. Искаше повече пари този път. Беше качил мизата.

   -  Слушай, кукло...т.е. госпожа Ризинг...хммм ...трябва да снесеш повече кинти, както подобава на новия ти статус...ха...хахаа...хааа  ...какво ще кажеш на първо време за петдесет хилки...Нали не е приятно дъртият  да научи за Милица Аневич?
      Няма отърване от този подлец! – стискаше юмруци Емили вбесена.
Отвори едно шишенце с розови хапчета и изпи едно. Трябваше да се успокои  бързо. Не можеше да се появи пред Джон така пребледняла. 
     Джон замина за месец по бизнес. 
    Емили си пое дъх.  Имаше три седмици до вноската на Владе. Мислите и препускаха из главата. Решителна и отчаяна, силна и слаба, объркана и ясна…тя се мяташе от едно в друго състояние.
Трябва да има изход…трябва…Но какво да стори? Нямаше на кого да се опре, на кого да разчита.  
    А Том…Том се появи, в подходящият момент…Съдбата и го изпрати.

              Следва……………