Еос
Втора част
Нищо не му говореше това място. Нямаше спомен, нито разумно обяснение как и защо се бе озовал тук. Намираше се на някаква неугледна самолетна писта, на която имаше два самолета за частни полети, единият от които беше неговият. Изглежда се беше приземил с този самолет. Нямаше друго обяснение. Наоколо имаше поляни и криволичещ път, който водеше към подножието на скалиста не много висока планина. Ако човек застанеше с гръб към планината, в далечината можеше да види океанската шир. Въздухът ухаеше на диви цветя. Мястото изглеждаше необитаемо. Това впечатление усили притеснението му от липсата на спомен за пътуването, а притеснението премина в страх. Пареща болка жегна диафрагмата му и той инстинктивно я притисна с длани: „Как се казваше онова особено състояние на съзнанието, когато липсва спомен, затова да си правил нещо, но е налице резултат, от който е безспорно, че точно ти си го направил?“ Беше чел за някакъв професор по физика, който пропътувал огромно разстояние с влак ...