Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 17

Беше късно през нощта, но Монт`Талонис пулсираше от глъчката на вечно заетите си жители. Въздушните и земни стихийници нямаха типичните за обикновените хора цикли на сън и бодърстване. В един момент се трудеха над баланса на елемента си вече трети ден, а в следващия си лягаха да подремнат за двайсетина минути или няколко дни, в зависимост от това колко изтощени бяха. Така че ритъмът на живот тук бе едва ли не хаотичен. Висшите майи бяха установили на практика абсолютно свободен режим и то индивидуално за всеки пребиваващ. Единственото неотменимо правило бе личната ти активност да не пречи на покоя на твои стихийни събратя и сестри.

 Иренвейл, за която сънят бе най-маловажната жизнена потребност в момента, стоеше пред окачена на стената карта на кралството в библиотеката на рода Лет`Саал и четеше от Кратката енциклопедия на Континента, която стискаше здраво в ръцете си. 

" Еквалис е кралство на стихийната магия. Най-голямото на Високия континент и с най-постоянно управление. Заобиколено е от три страни от малки княжества, както и от диви племена, намиращи се в непрекъснати конфликти помежду си. 

Еквалис е наследствена, абсолютна монархия. В случай на прекъсване на кралската династия, короната наследява родът с най-големи заслуги за съхранението на Народността и Държавността на Равновесната Земя. 

Средища на гореспоменатите са следните древни и укрепени обекти: 

1. В далечния север, в сърцето на ледените степи, на границата на териториите на миролюбивите жълтокожи племена, е седалището на най-верните слуги и поддръжници на краля- Ледената канцелария. Това е крепостта Юстизиана. 

2. На около двеста километра в югозападна посока отстои средището на огнената майа- Замъкът на Червената спирала. 

3. В далечния изток, във владенията на изгряващото слънце, на полуострова на вулканите, вдаден в Морето на Духа- Спиразия, се намира провинцията на рода Ин`Велор и седалището им- замъкът Фотия. 

4. На Североизток, на границата с вулканичния полуостров, е построено укреплението на Пречистителите. Замъкът Хигеара. Заобиколена от всички страни от върховете на планините Л`Еврон, достъпът до нея е най-лесен през проход откъм столицата.

 5. В далечния юг, блатистите и езерни месности на Еквалис, е разположено средището водните стихийници- крепостта Хидрангия. Около него са построени наследствените имения на най-влиятелните водни майи- Благородниците Скавре и мъдрите, но скромни учени Керелин. 

6. В центъра на Еквалис, на трудно достъпно и стръмно плато, заобиколено от гъстите гори Ален` Тиен стои величествената столица Л`Ернис с кралския си дворец Л`Ернатис. 

7. На Югозапад, граничещ със земите на въздушно-земните майи, върху друго плато- Елан` Раан, относително ниско и равно, е средището на Ордена на Баланса- Крепостта на Елементите Майтеа

8. В далечния запад, отвесните върхове на Монт`Талонис са дали името си наследствения дворец на рода Лет`Саал. Крепостта обхваща цялата планинска верига и внушителните ѝ размери притежават капацитета да приютят цялото население на Еквалис при извънредни стихийни обстоятелства. Монт`Талонис е естествено укрепление, непревземаемо за цялата известна история на човечеството до тук.”— прочете Иренвейл на глас, после бавно затвори книгата и погледна картата пред себе си. Пръстите ѝ се плъзнаха по изрисуваните линии на планинските вериги и реките, сякаш търсеха в тях някакъв скрит отговор.

— За какво ти са уроците по история и география, Пазителко? — гласът на Белариен прозвуча топло, но бе пропит с онова лукаво любопитство, което винаги носеше интересно продължение на разговора.

Тъмнокъдравата, очарователна внучка на хармониарха беше наблюдавала безмълвно и тайно приятелката си известно време, преди да обяви присъствието си, затова и вече си беше направила нужните изводи относно мотивите и плановете на своята бъдеща върховна повелителка.

— Изучавам възможните пътища, по които злото може да завладее кралството — отвърна Иренвейл, без да откъсва очи от картата.

Белариен се усмихна едва-едва и поклати глава.
— Според мен злото си има пътища, които не са означени на никоя карта. Понякога то идва по стъпките на онези, които обичаме.

— Или на онези, които ни отнемат любимите ни. Защото както стихиите могат да се въплътят в човеци, така и двете вселенски сили са способни да го сторят. И точно сега, сигурна съм, Мракът е одухотворен в стихийник, носещ благородническа фамилия.

— Стихийник, прегърнал Тъмнината, може да бъде победен единствено от Първичната светлина. А тя, както ти е известно, е с почти митичен статут. Никой никога не се е срещал с нея, макар на теория да съществува. Така че, пътят на Мрака също е напълно неизвестен.

Иренвейл замълча, усещайки как думите отекват в нея като далечно, разтърсващо из основи, ехо.
— Може би си права. — прошепна тя, — но ако предвидим не по кой път ще мине, а  на кой наш кръстопът ще го срещнем, бихме могли да получим нищожен шанс да го спрем.

— Или да го пропуснем, защото гледаме в грешната посока — отвърна Белариен и се настани на масата до нея. — Но нека оставим философията. Как върви единението ти със земята?

— По-трудно, отколкото очаквах — призна Иренвейл. — Тя изисква нечовешко търпение, а аз… — тя спря, сякаш думите ѝ я задушиха. — Аз все още нося бурята в себе си.

— И бурята ще те направи по-силна — каза Белариен. — Но не забравяй, че корените се хранят от дълбоката тишина на почвата, не от гръмотевиците.

— Не зная, Белариен. Твоите методи на медитация са изконно земни. А аз, като родена от вода и преродена в огън трябва да измисля свои. Но не се получава, разбираш ли… Нещо липсва. Концентрация? Решителност? Дисциплина?

— И трите ги притежаваш в излишък. Сърце, Ира. Здраво, пълно с топлина сърце. Земята може да е студена и твърда отвън, но сърцевината ѝ е по-гореща и от Първичния огън. Не бива да го забравяш. Следваш ли  този принцип, ще успееш. Обещавам ти го. Но не е възможно преди да излекуваш душата си.

В този момент вратата се отвори с трясък, като от внезапно зародило се мощно въздушно течение и в залата влетя Езерил — висок, ефирен, с коса, която бе вечно и естествено разрошена от собствените му вихри и с усмивка, която предвещаваше, че се кани да скандализира събеседниците си с поредна,  стабилна порция щуротия:

— Ето я и нашата ученолюбива Сърцевезница — възкликна той и се приближи с плавна, почти танцова стъпка. — Чух, че освен земята, изучаваш и… други терени. Да речем… сърца?

Иренвейл присви очи.
— Ако ще започваш с глупостите си, Езерил, да знаеш, че търпението ми е по-рехаво и от вихрите между пръстите ти.

— Колко жалко! Защото те носят само хубави вести — подхвърли въздушникът. — Или поне… вълнуващи. Например, че лицето ти сияе като на жена, обичана болезнено силно от велик мъж. Но… — той я огледа внимателно, — …в същото време в очите ти са се сгъстили градоносни облаци, готови да поразят негодника, ранил сърцето ти.

Белариен преглътна беззвучно.
— Някой ден шавливият ти език ще те вкара в гроба, Езерил. — предупредително му размаха  пръст тя

— Може би — отвърна той с престорена сериозност, — но не и преди да открия кой е този „велик мъж“.

Иренвейл въздъхна, но не отговори. Вместо това отново погледна картата — и в мислите ѝ, зад всички линии и имена, се появи лицето му, изсечено от пламък и болка.

— Замисляли ли сте се какво би се случило ако съумеем да впрегнем стихиите си в… специални съоръжения? Например ти— Езерил? По начина, по който летиш да успееш да издигнеш във въздуха цяло село? Ами ти, Белариен? Да използваш съкровищата на своята майа, за да произведеш по—умели устройства, с които да улесниш живота на безстихийниците? Нямам предвид единствено оръжия, говоря за домакински, граждански улеснения. — възторжено обясняваше Иренвейл и в ума ѝ се сглобяваха моделите на десетки невиждани, а и немислими досега чудеса.

— Скъпа, разбирам вълнението ти от оказаната ти чест, но сигурна ли си че не се нуждаеш от малко сън? Или друг вид забавление, за да се разсеяш мъничко? Странни са словата ти. Ако не ти бях най—добър приятел, бих се замислил да не би да те е обладала Тъмнината и да се нуждаеш от пречистване…— боязливо започна Езерил, но не довърши. Иренвейл го прекъсна рязко.

— Бъдещето не е в обожествяването на фигури, Ез. Дори и те да са родоначалници на магията в нашия свят. Бъдещето ще е подчинено на  развитието на човешкия ум. Защото само онова, което той не би могъл да си представи, не е възможно. 

И двамата я наблюдаваха с боязън и недоумение. За миг ѝ се стори дори, че отстъпват няколко крачки назад. Като че се готвят за атака. Но бързо отхвърли подобна възможност и продължи:

—Добре, да забравим за миг идеята ми за сглобяемите помощници на хората. Друг въпрос към вас—двамата. Някога интересували ли сте се какво ще открием, ако отидем на някой от останалите три континента на света ни? Онези, обозначени на картите с неясното: “Чудовищни земи”?

— Ами по същество, те са точно това. Древните мореплаватели са ги описали…— пак се опита да отвърне Езерил, но бе прекъснат. Този път от Белариен:

— Ти си на първо място Керелин, Ира. Което неминуемо квалифицира ума ти като по-различен от нашия. Да не кажа, брилянтно открояващ се. Родът ти е на учени, на отшелници, на мъдреци. На летописци, експериментатори и откриватели. Чела съм предания, разказани от твой далечен прароднина, в които се говореше, че именно Керелин са пробудили стихиите. Вашата тиха, спокойна и любяща вода е била изворът на живота и от нея възникнали земята и въздухът. А огънят се появил последен, когато слънцето ни, достигнало своя апогей, пресушило земята и изпарило водата. Защото не било само едно, а хиляди. Тогава светът ни бил на ръба на гибелта си, но огънят не се подчинил на Вселенската повеля. Той отказал да съществува сам и призовал, от дълбините на Космоса, свръхестествен дъжд. Водата се върнала и огънят се обвързал с нея. А от съюза им се родили отново земята и въздухът. И за да не ги сполетява никога повторно подобно бедствие, те се врекли да бъдат в баланс. От клетвата им възникнала вечната светлина, която била израз на върховната хармония помежду им. Оттогава, настъпи ли нарушение в равновесието, петата сила угасва, а останалите започват борба за надмощие помежду си. Докато не се въплъти Първият, който да съедини началото с края и да възкреси Баланса.

Иренвейл не отговори веднага. Преценяваше доколко Белариен е напълно искрена в намеренията си, които ясно я подтикваха към действията, които вече достатъчно добре бе планирала да извърши.

—  Любопитно ми е какво беше мнението на хармониарха, когато разбра че си чела подобна… ерес.— запита Сърцевезницата.

— Накара ме да отворя най-дълбоката възможна бездна в Еквалис, да погреба там ръкописите и… да прекарам с тях една седмица в пълен мрак. Каза, че преживяването ми е бледо подобие на онова, което биха сторили с мен ако разберат, че съм омърсила съзнанието си с нещо тъй…извратено. Повече никой не получи достъп до тях — отвърна равнодушно Белариен.

— Да-а-а, съвсем в стила на Бащата на Баланса. Но както е добре известно, всичките му постъпки и тежки решения са за наше висше добро. За да пребъде стихийничеството и родът Лет`Саал… Аз също съм чела тези извори, Белариен. Двамата ѝ събеседници едва не ахнаха от изумление, опулили невярващи очи срещу ѝ.

— И…си повярвала в тях? — плахо запита Езерил.

— До последната дума.— потвърди Иренвейл. Нищо и никой не е в състояние да ме разубеди в истинността им. Разбирате ли сега защо ме наричат нечиста? Двойнствената ми природа е само повод. Реалността е онази, скрита в черната бездна с ръкописите. Водата е Първата. За да уравновесим огъня, да го укротим и задоволим, трябва да я пробудим. Първият всъщност е Първа. Но няма да я открием на Високия континент. Тя е твърде скромна, за да дели с Първичния пламък една и съща земя.

— Значи искаш… не, ти не искаш. Не питаш. Вече си го решила. Ще отплаваш към Необятното, за да гониш мечти и да строиш въздушни кули. И да ми откраднеш забавлението и призванието?— някак театрално- обидено запита Езерил.

Иренвейл се засмя искрено и прокара пръсти през рошавата му коса.

— Точно така! Но за да бъда сигурна в успеха на начинанието си, ще ми е нужно да овладея всички стихии. Защото само абсолютна аурелия е способна да се хвърли в бездната на неизследваното и да излезе от там като победителка. Но твърде много се разприказвахме. Е, кой от двама ви ще започне днешната ми тренировка?

Езерил и Белариен се спогледаха и повдигнаха въпросително рамене, поклащайки недоволно глави. Въздушникат заговори пръв:

— Добре, Пазителке!  Време е за проверка. Да видим колко стабилна можеш да останеш, когато небето те повика с най-примамливия си зов…