15 jul 2025, 20:28

 Ес` Тарел: Сърцето на стихиите- част 1

431 0 1

Произведение от няколко части

10 мин за четене

Когато хората забравят как да слушат вътрешната си сила, стихиите се пробуждат за един унищожителен последен танц. Само Първият може да ги укроти и спаси човечеството. Но него отдавна го няма на този свят…


 

– Ѝренвейл, скъпа! Какво невероятно удоволствие е да те видя…отново на път. Накъде те запращат днес Великите Сили?

Гласът на Кателана върна Ѝренвейл в жестоката действителност, където се налагаше да прояви нечовешко търпение към старшата наставница, по съвместителство и най-изкусна интригантка в Ордена на Баланса*. 

Трудно беше да съхрани хладнокръвие в присъствието на арогантната аристократка, когато целият смисъл на съществуването на същата се коренеше в неспирни подигравки и провокации по отношение на личността на Пазителката на вътрешната тишина*. Но пък поставянето на място на самоуверената дама си струваше всичкото притворство и стискане на зъби, защото резултатът винаги бе възхитително удовлетворяващ. Истеричен колапс от страна на Кателана докато Ѝренвейл демонстрира отлично владеене на емоциите чрез мълчаливо превъзходство над опонентката си. Този развой на събитията обикновено се удостояваше  със сведен поглед в знак на огромна почит към балансиращите ѝ способности. Дори и от предводителя на Равновесните, към които и двете принадлежаха до края на дните си.

– Многоуважаема Кателана! Надявам се да си в добро здраве и самочувствие на духа, защото е тъй нетипично за теб да се интересуваш от поредната незначителна мисия на “незаслужената галеница на стихиите” в мое лице. 

Светлокехлибарените очи на лейди Кателана Ин`Велор проблеснаха хищнически. Смолистата ѝ коса, прибрана в строг възел със сребърен шиш сякаш потръпна едва забележимо заедно с  изящното ѝ тяло. Тъмнолилавата ѝ мантия с изкусни бродерии, изобразяващи хилядолетния герб на Ин`Велор, заедно с масивните гривни по китките засияха с оранжево сияние. Огънят чакаше да бъде насочен към врага.

 Но не и към този враг. Защото Ѝренвейл Керелин бе последната, която който и да е член на Ордена и по-специално на огнената майе* би желал да предизвика на дуел. Освен ако нямаше твърдото намерение да си отиде от този свят в адски мъки на мига.

– Чувствам се повече от добре като зная, че в близките няколко месеца ще оскверняваш с нечистата си аура нечий друг замък, а не този в който се намира една чистокръвна пазителка и бъдеща аурелия*.

– Чувството е взаимно, Кателана. Но доброто възпитание изисква да не бъдем тъй самоуверени пред лицето на  хармониарха*. Особено, след като тепърва ще избира свой приемник.

При тези думи Ѝренвейл отметна дебелата си светлокестенява плитка, в която бяха вплетени лозови листа, пера от паун и сушени цветове от билки, поправи тъмносиньото си наметало и елегантно се поклони на бавнокрачещия към тях- двете предводител на Ордена- хармониарх Орвион Лет’Саал, петдесет и осми водач на Съблюдаващите.

Върховният наставник притежаваше сребърнобяла, дълга права коса, прибрана в нисък кок, с вплетени нишки от различни елементи – перо от кондор за въздух, парченце корал за вода, драконово стъкло-обсидиан за огъня, нишка мед за земя. Очите му бяха различни по цвят-едното индигово синьо, другото топазено жълто, сякаш балансираше между деня и нощта. Точно тези пронизващи очи сега укоряваха мълчаливо Ѝренвейл, пробивайки нейните тъмносини бури с настойчивостта си.

Кателана също се поклони, но гордо, без нужното смирение и Орвион си отбеляза наум че трябва да ѝ организира няколко мисии, на които може и да успее да усвои изкуството на учтивото покорство пред висшестоящ в йерархията.

– Ѝренвейл! Готова ли си?

Спокойният му глас и фактът, че игнорира напълно  присъствието на Кателана меко казано я вбесиха и тя тръсна глава, възпрепятствайки Ѝренвейл да отговори, обръщайки се директно към хармониарха:

– Сърцевезнико* Лет` Саал! Приемете искрените ми поздрави и благодарности, че ни удостоявате с присъствието си…

Но Орвион не я остави да довърши, вдигайки десницата си и кимайки към Ѝренвейл.

– Както заповяда Ваше Равновесие! – отвърна тя

– Ще се нуждаеш ли от партньор? – запита Орвион

– Учителю… Все пак става дума за седемнадесет годишно дете…

– Възрастта не е критерий за стихийната мощ на подопечните ни, както прекрасно ти е известно. 

– Не споря с Вас. Но ми се струва прекалено.

– Таре́лин е не е обикновен искророден*. Силата му би смразила кръвта дори на старши наставник. А и е напълно необуздана за момента.

– Звучи ми доста познато…

– Естествено! – отново се опита да се намеси Кателана. – Нали ти беше същата когато те прибрахме като мръсно коте от улицата! Дивашкият ти нрав не се е променил кой знае колко от тогава. Може би затова Учителят ти поверява един подобен екземпляр. Все пак само грубиянка като теб може да намери общ език с един варварин…

– Достатъчно, Кателана! Ще те помоля да се оттеглиш в своето крило и вече да не се намесваш в чужди разговори. Въпросът е твърде сериозен за да търпя изстъпленията ти. Този път ти прощавам единствено, защото родът ти е основоположник на Ордена. Но следващият, ще бъда безкомпромисен.

Кателана бе съкрушена. Тънките ѝ устни трепнаха, а пръстите на ръцете се изкривиха, но бе длъжна да преглътне гордостта си. Нареждане от хармониарха се равняваше на кралска заповед. Затова и тя се подчини безропотно, макар в съзнанието ѝ вече да се раждаха кроежи как да отстрани досадния дъртак и да заеме мястото му, което вярваше че ѝ се полага едва ли не по наследство.

Когато най-сетне Орвион и Ѝренвейл останаха насаме, предводителят на Ордена си позволи волността да погали бащински по главата своята ученичка и да я целуне нежно по челото. Тя му отвърна с топла прегръдка и стискане на десницата му в шепите си.

– Повярвай ми, искрено съжалявам че ти се налага да понасяш подобно отношение, скъпа моя! 

– Няма защо да ми се извинявате, Учителю. Не е ваша вината, че някои благороднички са твърде разглезени, за да се държат човешки с равните по сила и ранг на тях.

– Ти не си ѝ равна. Ти я превъзхождаш. Многократно. Точно затова ще ме наследиш. И това изобщо не подлежи на обсъждане. Не приемам възражения. Дори кралят да се изправи срещу мен. Непреклонен съм.

– Не съм сигурна, че ще се приеме добре…

– От зората на времето, хармониархът е най-изкусният балансьор на стихиите. Моят учител го знаеше, неговият и онзи преди него- също. Аз го зная. Ти ще бъдеш следващата Сърцевезница.

– Затова ли ми възлагате момчето? Смятате, че притежава вашия потенциал?

– Не просто потенциал, Ирена. Таре́лин не се вписва в рамките на нашите стихии. Сякаш е дошъл от друг свят. От друго време. Той не е просто стихийник*. Той е окото на бурята.

– Нима искате да кажете, че в нашия свят се е родил някой, който е в състояние така да разстрои баланса на силите, че да предизвика края му?

– Правилно си ме разбрала, Ирена. Предстоят ни най-тежките дни от началото на цивилизацията . И ти, моя мила огнена майа, си избрана да предотвратиш гибелта ни като обучиш и усмириш “сърцето на стихиите”. Защото ако не успееш, горко ни!

Ѝренвейл го изгледа със съмнение, после погледна през най-близкия до тях прозорец на кулата на висшите наставници и присви очи. Вдъхна дълбоко и отговори:

– Значи ли това, че мога да използвам някои…нетрадиционни и дори…забранени за стихийниците методи?

Орвион се усмихна с искрено задоволство и погледна в същата посока, в която и тя.

– Ще ме разочароваш ако не го сториш…

Ѝренвейл също се усмихна. Двамата останаха така загледани още известно време. А около тях, Замъкът на Елементите продължаваше да се извисява на самия ръб на платото Елан’Раан — древна скална шир, обгърната от вихри и вечна мъгла. Отвъд нея, пропаст с бездънна тъмнина се отваряше като спомен за първичния хаос. Иренвейл често усещаше как самата земя под нозете ѝ пулсира с притихнал ритъм — сякаш четирите стихии шепнеха в основите на Замъка. Сякаш предвещаваха завръщането на самия Хаос…


 

Бележки на автора:

Герои:

Иренвейл Керелин/ ан Иренвейл
Пазителка на вътрешната тишина, стихийница на Огъня. Неофициална аследница на настоящия хармониарха. Известна с хладнокръвието и изключителната си вътрешна дисциплина.
Кателана Ин`Велор
Аристократка и старши наставник в огнената майа. Талантлива, но арогантна. Има враждебно отношение към Иренвейл.

Орвион Лет’Саал- Хармониарх на Съблюдаващите, XLVIII водач на Ордена на Баланса.
Известен още като Сърцевезника, Последния от Старите, Тишината на Петия Кръг.

Орвион е митична фигура още приживе — жив мост между стария свят и новите стихийници. Счита се за най-съвършения балансьор от последните хилядолетия. Умен стратег, майстор дипломат, но и способен да разруши градове с една дума, ако балансът го изисква.

Ес’Тарел (Тарелин)
Загадъчен млад стихийник с необяснима мощ. Всъщност е древен, безсмъртен водач на Първите, загубил паметта си.
Вирон Скавре
Бивш съратник  на Орвион. Водач на Ордена на Пречистващите. Сложна фигура между доброто и злото.

Орден на Баланса / Съблюдаващите

Древна организация, чиято цел е да поддържа равновесие между четирите Стихии – Земя, Огън, Въздух и Вода. Обучава и следи за развитието на стихийниците.

Орден на Пречистващите

Враждебен орден, който вярва, че стихийниците са опасни и трябва да бъдат контролирани, лишени от силите си или унищожени, за да се възвърне „чистотата на света“.

Хармониарх

Най-високата титла в Ордена на Баланса. Той е върховен балансьор на Стихиите, духовен и стратегически водач.

Обръщения: Ваше Равновесие, Сърцевезнико, Учителю.

Сърцевезник / Сърцевезница

Наследник на Хармониарха и в последствие  хармониарх. Човек, в когото се събират четирите Стихии в пълна хармония. Счита се за "сърцето на баланса".

Наставник / Старши наставник

Преподаватели и ментори в Ордена. Отговарят за обучението на стихийниците.

Кателана е старши наставник от огнената майа. Иренвейл- също. Двете са напълно равнопоставени, но Иренвейл не е с благородническо потекло, макар родът ѝ също да е древен.

Стихийник

Общо название за човек, който притежава дарбата да усеща, призовава или контролира една или повече от четирите Стихии.

Искророден

Стихийник, в когото Силата се е проявила спонтанно, без външна намеса или обучение. Счита се за избраник на Стихиите. Често непредвидим и опасен.

Стихийна мощ / Стихийност

Вродената или придобита способност да се контролира една от четирите Стихии. Може да бъде слаба, стабилна или деструктивно силна.

Стихийно събуждане

Процесът, при който в даден човек се проявява Силата, обикновено чрез травма, емоционален катаклизъм или ритуал.

Стихии

Основни природни сили:

🜁 Въздух · 🜄 Вода · 🜃 Земя · 🜂 Огън

(в някои легенди се говори за пета – „Светлина“ или „Безплътие“)

Майа

Разделение в Ордена според Стихията, която един стихийник контролира. Например „огнена майа“ = огнен клон на обучени носители.

Аурелия
Ранг, отреден за онези, които съчетават съвършено дух, воля и сила на Стихията. Почти митичен статус.
Първите
Предшественици на съвременните Съблюдаващи. Легендарен орден, изчезнал при големия сблъсък на Стихиите.
Замъкът на Елементите
Главната крепост на Ордена на Баланса. Място за обучение, съвети и церемонии.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

следваща част...

© Мария Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Препрочетох с удоволствие. Поредната увличаща и красива история. Води, следвам те.

Selección del editor

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...