6 nov. 2021 10:15

- Есенен спомен от казармения живот 

  Prosa » Relatos
287 1 22
4 мин за четене

© Любомир Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Трогнат съм, че прояви добро благоразположение към мен, въпреки лошата ми казармена ''репутация''. Но един мъж, по-лесно може да ме разбере.
  • Тъкмо започнах разказът ти.
  • Винаги поглеждам какво е поместил човек, който коментира моите работи. Погледни книгата ми, на една седмица е, сложих я в Книжарницата.
  • При мен, Любо е малко... не знам, как да го определя... Едва ли ще ти допадне.
  • Чао, и аз ще погледна при теб, но сега излизам.
  • Благодаря! Ще го прочета, по-късно през деня. Обещавам.
  • Квази, в две части е, втората е през постинг, това е първата.https://otkrovenia.com/bg/proza/sportnata-shkola-chast-i-va
  • Бъди и ти жив и здрав, Любо! Ще го погледна. Но ще е малко по- удобно да дадеш линк, за да не го търся.
  • Прочети разказа " Спортната школа", поздрави отново, Квазаре!
  • В ареста се чувствах като победител. Силен се чувствах. Това вбесяваше офицерите. Бях младши сержант. Разжалваха ме през ефрейтор до прост редник. После ми върнаха нашивките - не съм ги молил. Случваше се да прекарам три денонощия в ареста. Вадеха ме и след няколко реплики между мен и офицера автоматически ми даваха още три денонощия. Понякога за да ми е гадно оставяха нара заключен и през нощта, та ми се налагаше да спя на бетонния под. Ако беше студено съм спал и прав - облегнат в ъгъла на стената. Но не беше голям проблем. Всичко е сладко, когато си победител.
  • Квазаре, аз бях само една нощ в ареста. И кой ме вкара, ефрейтор Векилски, май беше с обратна захапка. Поздрави! "...Разбрах го когато не той, а ефрейтор Векилски ме тикна за едно денонощие в ареста. Този тип май беше леко сбъркан, спортното ходене му идваше отръки, това спортуваше. Поне да беше добър, едва креташе на пистата. Тогава заместваше Фърко, който сигурно беше заминал да бере кюстендилски ябълки, за да изкара някой лев, горкият. Баща му всичко можеше да уреди, въпреки че едва е стигал дори ниските клони на овошките този фърфалак. Беше лято, дадоха ми да мета гарнизонния арест. Мислех си, че там са разстреляни такива българи, и поета с ” Моторните” песни, и дори един мой близък роднина по бащина линия от Казанлъшко, всеки втори човек знаеше името му, човекът с подводниците. Искаше ми се да се изправя като изтукан, без колан, без фуражка и без връзки на кубинките, по цял ден мислено щях да им отдавам чест.
    Накараха ме да мета, какво преклонение пред историята само!"
  • Казват, че казармата формира характера. Да - но не като се слееш с масата, а когато изпъкнеш с характер и въпреки наказанията устоиш в своето. А не да се ''пречупиш''.
  • Казармата... Въпреки, че едва ли е имало войник с повече прекарани дни в ареста от мен, не тая лоши спомени за казармата.
  • Пепи, аз съм отдавна тук. Но напоследък рядко пиша и рядко надничам. И аз ще поразгледам къщичката ти. Тези дни излиза интервю с мен, прави го голям български писател. Направо съм на седмото небе! Поздрави и до скоро!
  • Благодаря! За първи път те срещам, навсякъде ще надникна
  • Пепи, то в моята възраст всичко е розово вече! Поздрави и надникни каква книга издадох, в книжарницата чака одобрение.
  • Казармата е като раждането - като мине време, и лошото мине, само хубавото и веселото остават.
    Привет!
  • Ако младите момчета искат да си купят третата ми книга, " Пясъчните лилии на лунния плаж", ще съм им благодарен!
  • Петре, Марко, Зигфрид, млади момчета сте Вие! Бъдете здрави!
  • Ееех, върна ме години назад,.. когато бяхме млади и наивни
  • Казармени години. Безгрижни. Верни приятели.
    Излизаш в реалния живот и те яхват задачи, като тежка раница на гърба.
    Прочетох с удоволствие.
    Поздрави !
  • Харесах!
Propuestas
: ??:??