Отвеях се съвсем. До мен полугола мацка, а аз й говоря такива неща. А какво , да й свалям звезди посред бял ден ли.

- Хайде да поплуваме, че много се разприказвахме - ставайки и със смях предложих.

Протегнах ръка към нея, хванах я здраво, изправи се. Бяхме достатъчно близо за да прехвръкне волтовата дъга.

Усещахме горещото си дихание. Нали щяхте да плувате, но очите  ни говореха друго. Какво чакам, някой да ме подкани ли.. Наведох се и допрях устни в нейните. Облизах ги с език и повторих.

Шашна ли се, не очакваше нали, говорех сам на себеси, сигурно й е харесало.

За третата целувка, вече изненадата бе моя. Тя ме пресрещна с устни, впи ги в моите, ръцете й ме обгърнаха нежно.  Потръпнах.

Прохладната морска вода вече  галеше телата ни, гмуркахме се, плувахме един до друг, пръскахме се с вода и весело се смеехме на закачките си.          

                      Като по команда всички бяхме в таверната на Ставро, някои от роднините й  се бяха ступчили около родителите на Теофила,... тя ги изненада с микрофон в ръка

- Фамилия, това е Петро, с него работим заедно в хотелите в Лутраки, Петро, това е фамилията ми.

И тържеството започна. От малки чашки с ципоро, ракия, до по-големичките с узо и бучка лед. Няколко големи тави с пържена риба, тави домати и краставици, тиропита , като нашата баница и захаропита, нещо  като риване или баклавички, кани с бяло вино и безброй безалкохолни. Братовчедите опъваха сруни на бузуките си, опъваха жили като пееха.

Ееех, как са успяли да съхранят фамилните традиции, при нас откога са вече история.

Гледам Теофила и кир Ставро шушукат нещо, поглеждат ме, ще ме сватосват

- Петро - рече Теофила - Абе, на Ставро нещо реотан в печката ли, какво ли, кажи му Ставро

И  Ставро започна,... нещо като основен ремонт ми се стори

- Ще ги оправя, но само че завися от кирия Теофила - засмях се - Другата седмица може ли, нямам инструменти сега, а почиваме сряда и четвъртът, и Теофила трябва да ме докара.

 Ставро се съгласи веднага и дружески ме потупа по рамото.

Дотърча и една от лелите

- Теофила, леля, това момче дали ще може да  хвърли и едно око и у нас, то чичо ти все зает...

Засмяхме се малко ехидничко с Теофила  над грекономията.

- Лельо, ще дойдем другата сряда с инструментите, ще прегледа всичко, няма да забравим.

Гледахме се с Теофила, едва се сдържахме да не прихнем в шумен  смях.

Една жена се откъсна от множеството и дойде при нас, изтръпнах. нова работа ли.

- Петро, това е мама, мама Варвара - ме осведоми Теофилса

Чаровна жена, приветливо усмихната, с големи спокойни черни очи.

- Искаме да ви поканим утре на обяд, баща ти хванал 10 килограмова риба, ще направи паржоли, та заповядайте - с приятен тембър каза тя

- Кирия Варвара с удоволствие, но какво ще каже Теофила, не знам кога смята да се прибираме в хотелите.

- Петро кога, в петък в 6 часа сме в хотела, в петък преди всички. Аз пък те каня на сутришно кафе в офиса си.

                Тръгнахме си пеша от грекопартито към вилата-къща. Прегърнах я през  рамо, тя през кръста. Вероятно си мислихме еднакви неща, но ей така бръолевихме за приятната вечер, за задружния живот във фамилията им.

- Аз знам твоята спалня - шеговито започнах в хола - Но не знам къде  аз ще спя

- Така ли, а това не е ли достатъчно. Имам в спалнята си табуретка, ще те сместя там - не отстъпваше в шегите и тя

Пренесохме настроението си и в спалнята

- О, това не ти трябва - говореше и разкпчаваше ризата ми

- А ти защо си с блузката, не ти ли е горещо...Охоо, съжалявам, нямам такова нещо, как се сваля...

- И аз не знам, помъчи се - смееше се отново тя

Оголих едната гръд, оголих другата, повдигнах чашките, тя повдигна ръци и измушихме сутиена й.. Гърдичките й подскачаха, като дишаше учестено. Повтаряхме движенията си, копче, цип на панталоните, ръката под долното бельо, затършувахме сякаш и там търсехме копче и цип. Допирът на гърдичките й ме влудяваше, , обсипах я с целувки, шепнех в  ухото й '' Миличката ми, най-после събрахме кураж...'. Шепнеше и тя нещо в ухото ми.

Бяхме като закотвени пред леглото. Поръпнахме от допира на прохладния чаршаф. Прегръщахме се, галехме голите си тела възбудено. 

Замряхме за миг, дали сме се намерили, тя се поразмърда леко, поспря отново, пак се поразмърда и замря. Усещахме топлината ни как прелива един в друг. Нежно се пртиснах, тя само поразмърда таза си. Нежен стон излезе от Теофила, поразмърда се по-учерена, сякаш да се нагласи и ме придърпа силно към себе си. Лудешкият ни танц започна..

Поклащаше се вече равномерно върху ми, очите й ме гледаха в захлас, сегиз-тогиз прехапваше устни.

Приятно е така, да си в безтегловност

                Сутринта загърнати в хавлии пиехме кафе с кроасан на верандата, загледани в безкрайната морска шир. Гледахме се и се усмихвахме многозначително.

- Дали  би било добре да дойдеш в мен и да опитаме кафето така. Ами ако е по-сладко - протегнах ръка към нея

- Не знам, да опитаме ли, ами ако хавлиите ни се развържат - шепнеше тя

Столът-люлка се поразклати, напомняйки среднощните ни движения. Скоро от хавлиите около нас не остана нищо.

- Ох Петро, може и да е нестандартно, но не се ли измъчваме така, ще го запазя до леглото, можеш ли да ме пренесеш .

Как жаден човек пие вода, така бяхме и  иие, зажаднели за истинска ласка и любов.

Унесени в любовта си, загубихме представа и за времето.

- Теофила, обещахме нещо на майка ти, да не закъснеем

- Не Петро, не съм забравила. Така ми е хубаво с теб, но се надявам да имаме подобни мигове и занаптед. А сега  наистина трябва да  се приготвим  и да идем, а утре по-раничко потегляме за работа

 Кирия Варвара бе спретнала отличен обяд. Дали защото бяхме изгладнели, но ни харесаха рибните паржоли, сосове, гарнитури.. Приятни  хора, разказваха щуротии от техните студентски години, увлеченията по Бийтълсите, после по  хипарското им увлечение, как са се преобличали из градинките с хипи-дрехи...

Теофила им сподели за ангажиментите ни за следващата сряда, баща й се засмя

- Тука вв фамилията е така, всеки помага с каквото може и не търси изгода, а те просто искат да ги почувствате по-близки и после да разказват помежду си, как с една дума се е свършила работата.

Късният следобед мина  в дрямка и много любов.

               Седяхме вече в кафето на ''Медуза'', пийвахме през сламката фрапе, гледахме се щастливо

- Теофила, искам да ти благодаря за приятните мигове с теб, и не е притеснявай от тази ни близост, ти тук отново си главен мениджър ''Медуза'', и с нищо няма да те злепоставя.

А седмиците хвърчаха една след друга. Унесени в  работа и любов , не обръщахме кой знае какво внимание наоколо.

Прозвъня СМС '' В 10.30 в кабинета ми ''. Подкосиха ми се краката, какво и къде сгреших, какво не съм свършил, прегледах тефтера си, всичко е отметнато.

Стегнах се и закрачих към кабинета на Вангелис.

- Къде така  кирия Теофила

- Получих СМС,  шефа ме вика, а ти...

- И аз получих, и мен вика

Погледнахме се скомфузено, сгафихме ли нещо.

Почуках, направих път на Трофила и влезнахме в кабинета. Вътре и Мария, позакръглена, с коремче, весело усмихната.

Колко съм разсеян или влюбен, че не съм забелязал тази подробност

- Сядайте - дружелюбно  ни покани Вангелис - Кафе,... но без Метакса, нали

Насядахме, секретарката сервира кафето.

- Знаете Мария е бременна - започна той - Трябва й повече почивка, лично време. Ще бъда точен и конкретен, с нея решихме Теофила и Петро да я замествате, не искам чужд човек в хотелите. Ще получавате освен досегашната си заплата и по 50 % от менаджерската на Мария. Всъщност, Теофила ще отговаря за ''Медуза'' и ''Роял Глори'', Петро ще отговяря за техническата им изправност и всичко друго за двата хотела, плюс мениджер на ''Роял Глори''. Вие се пзнавате и едва ли ще бъдете конкуренция в управлението. Това е.

Въздъхнах облекчено. Спогледахме се с Теофила.

- Кир Вангелис, кирия София, няма да ви подведем - започнах пръв - Имайте ни пълно доверие. Благодаря и за вашето доверие.

- И аз ви благодаря. Ще се справим, ще се допълваме, ако трябва, а на кирия Мария, успешна бременност и раждане.

Чувствах се поласкан от доверието им, споделих го с Теофила.

- Ще се справим , нали. Но наистина няма друг, който да познава  работата и персонала по-добре от нас. Трябва да си изберем само един почивен ден за у вас, а другия в хотелската стая

              Работехме и двамата с желание и жар. Не оставяхме на заден план и личния си живот.

следва....