Вече седмица навън ръми. В сивото работно ежедневие имам възможност само да ГО допускам във фантазиите си, очаквайки вечерите ни. Тези сладки, мързеливи, романтични вечери, само АЗ и ТОЙ, в артистично подредената ми дневна. На дивана, под галещите звуци на тихата симфонична музика, изпълваща кръвта ни с мехурчета глад за обич... пред разпилените в различни дискретни местенца, блещукащи пламъчета на ароматни свещи.
Стичащите се по стъклото на еркерния прозорец, студени дъждовни капки... Гонещите се сенки по маслените ми платна, пианото в ъгъла и цветята в градината, чиито нежни листенца потрепват, отпускаха мързеливо телата ни. Не е нужно дори да разговаряме. Едно цяло... и след това...
Сънувах топла прегръдка. Бях в едно огромно легло, отхвърлила пухената възглавница. Докосвах с устни мека кожа със приятен слънчев загар на една мускулеста ръка. Нямаше по удобно място, където бих искала да бъда. Топлината разливаща се по тялото ми не идваше от завивките, а от спокойно спящата до мен люб ...