19 сент. 2008 г., 20:34

Есента, дъждът... и ти...

1.8K 0 1
1 мин за четене

 

 

 Вече седмица навън ръми. В сивото работно ежедневие имам възможност само да ГО допускам във фантазиите си, очаквайки вечерите ни. Тези сладки, мързеливи, романтични вечери, само АЗ и ТОЙ, в артистично подредената ми дневна. На дивана, под галещите звуци на тихата симфонична музика, изпълваща кръвта ни с мехурчета глад за обич... пред разпилените в различни дискретни местенца, блещукащи пламъчета на ароматни свещи.
    Стичащите се по стъклото на еркерния прозорец, студени дъждовни капки... Гонещите се сенки по маслените ми платна, пианото в ъгъла и цветята в градината, чиито нежни листенца потрепват, отпускаха мързеливо телата ни. Не е нужно дори да разговаряме.  Едно цяло... и след това...
    Сънувах топла прегръдка. Бях в едно огромно легло, отхвърлила пухената възглавница. Докосвах с устни мека кожа със приятен слънчев загар на една мускулеста ръка. Нямаше по удобно място, където бих искала да бъда. Топлината разливаща се по тялото ми не идваше от завивките, а от спокойно спящата до мен любов, покрила тялото ми със своето. Отворих очи бавно и допуснах в съзнанието ми да навлязат миг след миг, спомените от момента на първата прегръдка, на звездната вечер, с чаши искрящо шампанско в ръка и надничащата пълна луна през прозореца, усмихваща се на нежността ни. Следващите спомени, промъкващи се като сластно извиващи се котки, накараха адреналина ми да подскочи до необозрими висини и да изпъне жадното ми тяло за неговите докосвания, като струна. Флуидите свършиха останалата част от задачата и изгарящата бедрата ми, негова ръка, запулсира с огъня на страстта...
    Сега, загърната в моята пухкава, бяла хавлия, пия с него кафе, горчиво, с две лъжички мляко и си мисля за съня и за него. Есента извива студен вятър навън, припомняйки за идващите зимни дни, а аз поглеждам към камината и зная какво искам... Той... също...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...