Сега разбирам,

че от болката умирам.

Очите вече очи не са,

а езеро от сълзи.

Те отдавна не знаят блясък

и светлина какво е.

Изгубиха се в

кадифената измама.

Отровата,

нанесена от целувките ти,

изгори ме.

Бавно разнасе  се по мен

и не пита ме -

защо искаш да те погубя?

А аз бях  млада,

но смъртта си в нея открих.

Детската душа уби -

копнееща за любовта.

Тогава се заклех -

пак ще ме потърсиш ти.

Отново ще ме поискаш.

Пак ще ме обичаш,

но ще бъдеш минало вече.

Ще обичаш момичето,

което ти погуби

с твоите лъжи.

Ще я потърсиш,

но няма да я намериш.

На нейно място ще откриеш

студено и безчувствено дете,

което вече е станало жена -

превърнала се в това, което

преди беше ти.

Вместо обич,

в душата си тя ще има само тъга.

Вместо ласка, ще получиш

вледеняваща студенина.

Вместо нея,

ще откриеш миналото си.

Ще съжалиш,

но няма да можеш да си го простиш.

Ще я обичаш,

но с тази обич пак ще я нараниш.