2 jul 2010, 15:50

Ези-тура

  Prosa » Cartas
750 0 0
1 мин за четене
На Д.Б. Ти си всичко за мен. Незнайно как се появи и бързо тайнствено обсеби ме изцяло. Ти си любовта, сърцето и душата ми. Животът ми с твоя свързан е. Когато някой друг във всемира ми опита се да влезе, сравнявам го с теб… и краткотрайна се оказва любовта ни. Тъй дълго заедно вървим в живота, че сякаш сме една монета и двете ù лица – “ези–тура”. Странно е, че толкова сме близки, а всъщност непознати в света се скитаме далечни. Но аз без теб не мога, за мене ти си душата, сърцето и живота ми. Ти като някакъв баща – детето аз съм и сякаш подражателно те следвам. Толкова душите ни са неразделни, че и отвъд смъртта ще бъдем двата полюса на магнита едничък. Андриана Найденова-Д`Андриа

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Андриана Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...