И лежа тук под звуците на дълбока електроника, заслушан в мелодията и отнесен някъде от прекрасните китари, и се чудя защо, по дяволите, не си до мен? Какъв е този свят, който ни държи разделени? Що за глупост – аз искам да си до мен! Искам да те целувам, да те прегръщам, да те любя, да ти разкажа за северните пустини, да те отведа да гледаме заедно залеза и после да се спуснем с лодка по морските вълни към някой далечен остров, където да се скрием под някое дърво и да гледаме небето. Да се любим на тревата и да избягаме от задръжките на века. Да нахраним лебедите, а след това да се покатерим на някоя скала и да скочим в спокойната вода. Оттам да яхнем сивите делфини, които ще ни заведат в някое подводно царство, където ще се слеем с морската пияна и ще чуем душите на загиналите моряци. По-късно ще излезем на някой далечен бряг, където пясъкът ще е златен като прекрасните ти коси, а езерото ще е  бистро и чисто като уникалните ти очи. Ще те бутна закачливо във водата и ще те пръскам със смях, докато не се измориш и не те обладая точно там, на онази скала. И когато се вдигнем над нас ще грее лятно слънце, а белите облаци ще рисуват имената ни заедно с вятъра по безкрайното небе. Високата, яркозелена трева ще се поклаща в ритъм, докато птиците танцуват около нас. А ние ще седим на върха на някоя огромна планина и целия свят ще е в краката ни. Като далечно ехо ще чуваме детски смях, а ти ще се сгушиш в мен и ще ме попиташ дали мечтая в цветове. Ще те целуна и ще ти отговоря, че мечтите нямат граници и че когато си до мен, аз сънувам най-шарените сънища и най-красивите светове. Тогава ще ме грабнеш и ще ме помолиш да ти покажа най-невъобразимата гледка, която мога да сътворя. Това ще е тежка задача, моето въображение изведнъж ще се почуства затворено в стоманена клетка и ограничено от стените на клишета и фалшиви думи, но знам, че ти си до мен и че ще ми дадеш сили да погледна и да ти нарисувам най-страхотния изгрев. Защото съм ти го обещал. И съм ти обещал да бъда до теб, дори и когато птиците спрат да пеят, дори когато вятърът заглъхне, дори когато морето изсъхне, дори когато цялата земя спре да се движи под краката ни. Точно така и ще направя, защото ще те обичам и ще знам колко ценно е всичко. Ще те грабна за ръка и с усмивка ще ти прошепна на ухо, че никога не си виждала по-уникална картина от тази.

               Ще отидем дълбоко във вековните планини, където постоянно е зелено и където вятърът винаги духа от неспокойния юг. Ще застанем под най-шарените дървета, окичени с цъфнали многоцветни цветчета, които ще ухаят на любов. Хилядите листенца на цветовете ще танцуват валс около нас, а ние ще седнем на ръба на скалата и ще гледаме огромна и безкрайна поляна под краката ни, цялата покрита с красива есенна мъгла, макар да е пролет. Мъгла, която ще е толкова гъста, толкова нежна и пухкава, че сякаш ако скочиш в нея, тя ще те хване и ще е сякаш си се приземила на памук. Звездите ще греят толкова ярко, че луните ще се скрият засрамени зад някой връх. Небето ще е сякаш обсипано с малко диаманти, пръснати върху черна коприна. Тишината ще е толкова нежна, толкова прекрасна и вековна, че няма да искаш да говориш. Но няма да е нужно, защото знам, всичко което си мислиш. Аз ще съм в главата ти и ще чета от твоите страници.

Ще се зазори. Небето ще е ранено от многоцветните лъчи на шарения изгрев. Тънки ивици светлина ще прорязват лицето му. И всичко ще е толкова пъстро, че няма да повярваш на очите си. Мъглата ще танцува мудно и бавно, а цветчетата на дървета ще се губят от погледите ни, някъде там долу, в безкрая... защото и двамата знаем, макар и да не си признаваме, че под този гъст пласт няма нищо – защото ще съм те завел на края на света... само за теб! Там, където водопадите текат в нищото, там където времето отдавна е загубило смисъл и там където някога злото беше прогонено от тази вселена. И ето изведнъж от далечината, зад планините, между двата заоблени върха, ще се покажат слънчевите лъчи. Те ще са толкова шарени, толкова пъстри, толкова цветни, че ти ще онемееш и ще изпаднеш в удоволствие, което никога не си го изпитвала преди. Топлина ще облее тялото ти, духът ти ще се издигне и вече няма да усещаш краката си. Ще протегнеш ръце към небето и ще извикаш толкова силно, толкова високо, че облаците ще трепнат от страх. Защото няма да можеш да удържиш енергията на екстаза. Тя ще е толкова мощна, че някъде в нищото от нея ще се зароди нова Вселена и всичко ще започне отново...И точно когато вече мислиш, че си видяла всичко, слънцето ще се поклони пред нас в целия си блясък и ще ни заслепи с красотата си. Очите ни няма да могат да възприемат картината, но сърцата ни ще са отворени и ще отпием с най-силна жажда всяка частица топлина, която ни озари. И тогава вече ще полетим. Да, ще се отлепим от земята и ще полетим нагоре към небето, което цялото ще пулсира във всички цветове на дъгата.

                Ще усещаме слънчевата топлина.

                Ще виждаме цветовете.

                Ще дишаме аромата на любовта.

                Ще докосваме небето.

                Ще вкусим от облаците.

                Ще слушаме божествената музика.

      И тогава ще осъзнаем, че сме намерили онзи мир, за който само сме мечтали. Ще открием, че болката е изчезнала. Ще забравим за миналите дни и за жестокостта на света. Ще преоткрием себе си. Аз ще те погаля. Ти ще ме целунеш. Ще останем там, в този измислен и така реален свят, и няма да искаш да си ходиш. Но ще знаеш, че трябва. Защото дори и най-прекрасните неща свършват и точно това е важното – да остане споменът, топъл и пресен, който винаги да ни напомня с прекрасна меланхолия, че някога и ние бяхме там. Тогава ще нарисувам в небето врата и ще я отворя. Ще влезем заедно и ще се събудим един до друг в легло, постлано с шарени пера. Ще се обърна към теб, ще те погледна и ще те питам дали и ти беше там, където бях аз. Ще те любя и няма да те пускам да си тръгнеш. Защото точно това ще искам – ще искам да те запазя завинаги до мен. И знам, че и ти ще го искаш. Ще знам, че затова ще тъгуваш. Защото няма да можеш да останеш. Защото трябва да си тръгнеш. И ще се стопиш в облак дим и ще изчезнеш.

         И аз ще си остана сам в стаята и под звуците на дълбока електроника ще си мисля за теб и ще псувам този свят, който ни е разделил. Ще искам да си до мен, за да те заведа до най-красивия изгрев на края на света...