* * * * *

Dec 30, 2009, 1:25 AM

Prose » Narratives

5.0 / 1

1113 0 1

5 min reading

И лежа тук под звуците на дълбока електроника, заслушан в мелодията и отнесен някъде от прекрасните китари, и се чудя защо, по дяволите, не си до мен? Какъв е този свят, който ни държи разделени? Що за глупост – аз искам да си до мен! Искам да те целувам, да те прегръщам, да те любя, да ти разкажа за северните пустини, да те отведа да гледаме заедно залеза и после да се спуснем с лодка по морските вълни към някой далечен остров, където да се скрием под някое дърво и да гледаме небето. Да се любим на тревата и да избягаме от задръжките на века. Да нахраним лебедите, а след това да се покатерим на някоя скала и да скочим в спокойната вода. Оттам да яхнем сивите делфини, които ще ни заведат в някое подводно царство, където ще се слеем с морската пияна и ще чуем душите на загиналите моряци. По-късно ще излезем на някой далечен бряг, където пясъкът ще е златен като прекрасните ти коси, а езерото ще е бистро и чисто като уникалните ти очи. Ще те бутна закачливо във водата и ще те пръскам със ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Тебеширен Венец
The blue sky

Looking up in the sky trying to hold on all my tears falling down when the dark blue sky awakens for...
April's Fall

The space station April, a mismatched shape of metal cubes and spheres strung together, orbited the ...
The First Time

I was once invited to one of those college parties with a group of friends. We arrived at the addres...

More works »