Фалшификаторката
Тази сутрин Мея със събуди с горчив вкус в устата. Може би прекалих снощи с пиенето - помисли си тя. Напоследък често пиеше сама. Изпитваше върховна необходимост от това. Животът й си изтече някак неусетно, или поне хубавата му част. Тази мисъл я гнетеше и не й даваше покой. Току-що навърши 61. Спомни си за бедната си майчица, която изкара до 98. Само две години не й достигнаха, за да се добере до престижния чин - столетница. Всеки божи ден тя заставаше пред казанската икона вкъщи, на която, сякаш ренесансово, беше изобразена божията майка с младенеца и съзерцавайки я, безмълвно движеше устните си в нескончаема молитва. Бе щастлива възрастна жена - някога учителка по професия. Но краят й се оказа смразяващ кръвта. Залежа се, покрита от декубитални рани и се наложи Мея да изпълни дълга си на дъщеря докрай. Обръщаше тялото олекнало като перце и полагаше върху раните спасителния крем Вишневски. Ала на мястото на всяка оздравяла рана, разцъфваха със зловеща усмивка нови три и сякаш смъртта чрез тях показваше червен картон на смъртницата. Тя издъхна точно на 24 май. Бог се смили и прибра неслучайно на тази дата просветния си труженик.
Унесла се в светкавична поредица от спомени, Мея неволно погледна снимката си от младини. Оттам я гледаше невероятно красиво лице на стройна и съблазнителна жена. Жена - мечта за всеки мъж. Какво хубаво момиче бях, а в какво се превърнах - помисли си Мея. Неотдавна се наложи да си сложи зъбна протеза. Роклите трудно прикриваха набъбналите й от обездвижване телеса. Какви ли не рецепти за отслабване не опита. Но резултат никакъв. Може би имам Хашимото - стрелна се мисъл и се загнезди в съзнанието й. Но нямаше време да ходи по доктори. Беше настъпил един от стряскащите моменти в живота й. Навършила пенсионна възраст, при 37 години трудов стаж, тя имаше само два заветни месеца срок, през който да снабди ИОН с всички необходими документи за отпускане на пенсия. Цял живот бе работила честно и самоотвержено като издателски работник - перфектен професионалист. През ръцете й бяха минали десетки учебници, а после й художествена литература. Полуграмотни преводачи и автори, утежняваха професионалните й задължения. Мея фактически пренаписваше изцяло техните книги, но за тази дейност никой не й плащаше надбавъчни. Безогледните работодатели я осигуряваха върху минималната работна заплата, а това означаваше - минималната пенсия. Ала имаше едни три щастливи години, през които Мея бе получавала висока заплата в едно издателство и в това се състоеше спасителният й шанс. За всеки случай реши да се срещне с една прясно пенсионирана служителка на ИОН, която бе отворила частно бюро за консултантски услуги. Тарифата на служителката бе поносима за предпенсионери - само 50 лв на консултация. Мея я запозна с всички документи, надлежно подредени в папка с надпис ДЕЛО. Оглеждайки ги под лупа, ексчиновничката на ИОН демонстрира висок професионализъм и незабавно обърна внимание на Мея, че за първите 4 години от трудовия й стаж, прекарани като учителка в детска градина, в трудовата книжка има само кръгъл син печат. - Законът изисква синият печат да е квадратен - обясни на Мея безстрастно и авторитетно тя. И добави: Трябват ви още и 2 УП-та от следващите работодатели.
Двете УП-та се озаха тривиално решима задача. Само за 2 седмици те кацнаха, подпечатани с прословутия квадратен син печат, в папката на Мея. Оставаше й само да уреди въпроса с детската градина. Но тук се намеси Дяволът и като черна котка й пресече път. Детската градина отдавна бе закрита. Нямаше и правоприемник. Заедно с цялата си документация беше изчезнала безследно в небитието. В архивите на ИОН също не бяха открити никакви данни за случая. Задачата да осигури прословутия квадратен син печат се оказа по-нерешима от задачата за квадратурата на кръга.
Мея изпадна в истински шок. Трудовият й стаж олекваше с цели 4 години, а това не бе шега - щеше да се прости с мисълта за пенсия. Разтревожена до смърт тя се яви отново при ексслужителката на ИОН и докладва за ситуацията. Дамата свали очилата си, въздъхна тежко и констатира: Изправена сте пред нещо като параграф 22. Кръглият син печат може да бъде признат само при едно условие - ако имате подпис и от главния счетоводител. А вие имате единствено директорския подпис. Не сте ме чули, но аз на ваше място щях да взема бледопишещ химикал и ето точно тук /чиновничката показа с показалеца си точното място/ да напиша главен счетоводител, полагайки нечетлив подпис.
Мея се завърна от консултацията със силно главоболие. Главата й пулсираше навсякъде. Вреше и бучеше. Тя - една безкрайно почтена жена, която никога не бе лъгала през живота си и бе ценена заради високия си професионализъм и трудолюбие, сега бе поставена пред тежък избор. Да рискува и да сложи подписа на главния счетоводител, или да остане без пенсия. Тя си сипа от изоставения в килера Тийчърс и почти на екс пресуши една чаша. Главата малко я поотпусна. Светна още една доза уиски и това й вдъхна смелост. После взе химикалката, отвори трудовата книжка и написа с трепереща ръка - главен счетоводител, имитирайки подпис. Сама се удиви на куража и дързостта си, но когато поизтрезня я налегна същински ужас. Ще ме вкарат в затвора - трескаво мислеше тя. Защо направих това? Защо го направих? Та аз станах фалшификаторка. Но стореното - сторено. Връщане назад нямаше, защото този подпис на практика не можеше вече да бъде премахнат, а същевременно той превърна трудовата книжка на Мея във фалшифициран документ.
Угризенията се стовариха с пълна сила върху съвестта й, вкарвайки я в състоянието известно като СБС. Не издържайки на огромното напрежение, тя си каза. Още утре ще отида в ИОН и ако ще ме вкарат в затвора, нека ме вкарват. На сутринта Мея рано-рано се яви в ИОН и с треморни, като от Паркинсон, ръце подаде на чиновничката тестето документи за пенсионирането си. Опитната деловодителка я погледна изпитателно в очите /и в този миг сърцето на Мея се преобърна три пъти в гърдите й от страх/ и авторитетно се произнесе: Нямате квадратен печат, но в замяна имате кръгъл син печат и подпис на главния счетоводител, което е достатъчно. Документите ви са приети. Чакайте известие от ИОН за пенсията. Такова наистина Мея получи след около 14 дни. С него й съобщаваха, че временно ще получава минималната за страната пенсия от 200 лв, докато не бъде изчислен точният размер на същата. Нека Бог да ме съди - помисли си Мея. Ще работя до края на дните си, стига Той да ми дава здраве и сили за това. Че с тази пенсия от 320 лв /колкото се очакваше да бъде окончателният размер/ живее ли се.
Бел. на автора. Всичко в този разказ е художествена измислица. Приликите с имена и събития са чисто случайни.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Да, тъжната истина, но много хубаво е предадено цялото душевно състояние! Поздравления!
-
Прочетох с интерес и споделям всичко казано от коментиралите преди мен. Поздравления, Младене, и от мен!
-
Много ми хареса, Младене! Влязъл си дълбоко в психологията на честния, скромен човек... Поздравявам те за майсторството и поставям в любими!
-
Тъжно,много тъжно.Кой ли не беше то соц..иопати то демократи то гербери и какви ли не.На маймуни на направиха.Поздрави Младене!
-
Това, Младене въобще не е художествена измислица а си е направо тъжното ни ежедневие, но пък е един пример за благородна лъжа.
-
То в БГ с пенсия или без - все тая.... Ама през какви перипети и главоболия трябва да мине човек за заветните 300 лв.... Чудесно си пресъздал дерзанията на честния български пенсионер, Младене! Натъжих се докато четох и ми стана болно за възрастните ни родители. Поздрави!
-
Хубав разказ. Едни със съвест и принудени... други безсъвестни и нагли живеят на гърба на хората.🌷
-
Тъжната действителност!... Народът ни е поставен на колене! Изнемогва! Дори елементарни условия за живот няма!
Поздрави за позицията ти, Младене!
. -
понякога понятието "грях" е разтегливо...
-
Картина от тъжната действителност днес – бюрокрация, която нгети малкия човек.
И само съхранената съвест може да го спаси от грешки и престъпления...
Споделям позицията ти, Мисана! -
Това и ни чака и нас, малък ад! Харесах!
-
Каква ти художествена измислица - този ад го преживях, когато се пенсионирах по болест. Това е по-лошо и от турско робство - да се пенсионираш в Бг /ако го дочакаш/...
-
Много истински разказ, тъжно ми стана... Най-много за тях ми е тъжно!
Поздравления за майсторството! -
Поздрав, Младене! Хареса ми замисъла, но най-много ми допадна финала "Ще работя до края на дните си, стига Той да ми дава здраве и сили за това. Че с тази пенсия от 320 лв /колкото се очакваше да бъде окончателният размер/ живее ли се." Клетата жена, толкова страх, толкова мъка, престъпване на всичките ѝ морални ценности и накрая НИЩО.
-
Какви душевни терзания и каква липса на избор!
Прекрасно си разкрил света на дребния човечец, където все още има съвест...Бива те за мащабни изцеления и улавяне на детайлите. Във всеки аспект на творчеството ти читателят бива да провеси устица!
Който го може - го може!
/а как избра името Й - просто любопитство...Мея....с произход Смея ли е...заради тъжната ирония, която не може да предизвика пълна усмивка?/
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
