17.11.2017 г., 13:53  

Фалшификаторката

1.6K 8 14
5 мин за четене

        Тази сутрин Мея със събуди с горчив вкус в устата. Може би прекалих снощи с пиенето - помисли си тя. Напоследък често пиеше сама. Изпитваше върховна необходимост от това. Животът й си изтече някак неусетно, или поне хубавата му част. Тази мисъл я гнетеше и не й даваше покой. Току-що навърши 61. Спомни си за бедната си майчица, която изкара до 98. Само две години не й достигнаха, за да се добере до престижния чин - столетница. Всеки божи ден тя заставаше пред казанската икона вкъщи, на която, сякаш ренесансово,  беше изобразена божията майка с младенеца и съзерцавайки я, безмълвно движеше устните си в нескончаема молитва. Бе щастлива възрастна жена - някога учителка по професия. Но краят й се оказа смразяващ кръвта. Залежа се, покрита от декубитални рани и се наложи Мея да изпълни дълга си на дъщеря докрай. Обръщаше тялото олекнало като перце и полагаше върху раните спасителния крем Вишневски. Ала на мястото на всяка оздравяла рана, разцъфваха със зловеща усмивка нови три и сякаш смъртта чрез тях показваше червен картон на смъртницата. Тя издъхна точно на 24 май. Бог се смили и прибра неслучайно на тази дата просветния си труженик.
       Унесла се в светкавична поредица от спомени, Мея неволно погледна снимката си от младини. Оттам я гледаше невероятно красиво лице на стройна и съблазнителна жена. Жена - мечта за всеки мъж. Какво хубаво момиче бях, а в какво се превърнах - помисли си Мея. Неотдавна се наложи да си сложи зъбна протеза. Роклите трудно прикриваха набъбналите й от обездвижване телеса. Какви ли не рецепти за отслабване не опита. Но резултат никакъв. Може би имам Хашимото - стрелна се мисъл и се загнезди в съзнанието й. Но нямаше време да ходи по доктори. Беше настъпил един от стряскащите моменти в живота й. Навършила пенсионна възраст, при 37 години трудов стаж, тя имаше само два заветни месеца срок, през който да снабди ИОН с всички необходими документи за отпускане на пенсия. Цял живот бе работила честно и самоотвержено като издателски работник - перфектен професионалист. През ръцете й бяха минали десетки учебници, а после й художествена литература. Полуграмотни преводачи и автори, утежняваха професионалните й задължения. Мея фактически пренаписваше изцяло техните книги, но за тази дейност никой не й плащаше надбавъчни. Безогледните работодатели я осигуряваха върху минималната работна заплата, а това означаваше - минималната пенсия. Ала имаше едни три щастливи години, през които Мея бе получавала висока заплата в едно издателство и в това се състоеше спасителният й шанс. За всеки случай реши да се срещне с една прясно пенсионирана служителка на ИОН, която бе отворила частно бюро за консултантски услуги. Тарифата на служителката бе поносима за предпенсионери - само 50 лв на консултация. Мея я запозна с всички документи, надлежно подредени в папка с надпис ДЕЛО. Оглеждайки ги под лупа, ексчиновничката на ИОН демонстрира висок професионализъм и незабавно обърна внимание на Мея, че за първите 4 години от трудовия й стаж, прекарани като учителка в детска градина,  в трудовата книжка има само кръгъл син печат. - Законът изисква синият печат да е квадратен - обясни на Мея безстрастно и авторитетно тя. И добави: Трябват ви още и 2 УП-та от следващите работодатели.
           Двете УП-та се озаха тривиално решима задача. Само за 2 седмици те кацнаха, подпечатани с прословутия квадратен син печат, в папката на Мея. Оставаше й само да уреди въпроса с детската градина. Но тук се намеси Дяволът и като черна котка й пресече път. Детската градина отдавна бе закрита. Нямаше и правоприемник. Заедно с цялата си документация беше изчезнала безследно в небитието. В архивите на ИОН също не бяха открити никакви данни за случая.  Задачата да осигури прословутия квадратен син печат се оказа по-нерешима от задачата за квадратурата на кръга.

          Мея изпадна в истински шок. Трудовият й стаж олекваше с цели 4 години, а това не бе шега - щеше да се прости с мисълта за пенсия. Разтревожена до смърт тя се яви отново при ексслужителката на ИОН и докладва за ситуацията. Дамата свали очилата си, въздъхна тежко и констатира: Изправена сте пред нещо като параграф 22. Кръглият син печат може да бъде признат само при едно условие - ако имате подпис и от главния счетоводител. А вие имате единствено директорския подпис. Не сте ме чули, но аз на ваше място щях да взема бледопишещ химикал и ето точно тук /чиновничката показа с показалеца си точното място/ да напиша главен счетоводител, полагайки нечетлив подпис.
          Мея се завърна от консултацията със силно главоболие. Главата й пулсираше навсякъде. Вреше и бучеше. Тя - една безкрайно почтена жена, която никога не бе лъгала през живота си и бе ценена заради високия си професионализъм и трудолюбие, сега бе поставена пред тежък избор. Да рискува и да сложи подписа на главния счетоводител, или да остане без пенсия. Тя си сипа от изоставения в килера Тийчърс и почти на екс пресуши една чаша. Главата малко я поотпусна. Светна още една доза уиски и това й вдъхна смелост. После взе химикалката, отвори трудовата книжка и написа с трепереща ръка - главен счетоводител, имитирайки подпис. Сама се удиви на куража и дързостта си, но когато поизтрезня я налегна същински ужас. Ще ме вкарат в затвора - трескаво мислеше тя. Защо направих това? Защо го направих? Та аз станах фалшификаторка. Но стореното - сторено. Връщане назад нямаше, защото този подпис на практика не можеше вече да бъде премахнат, а същевременно той превърна трудовата книжка на Мея във фалшифициран документ.
Угризенията се стовариха с пълна сила върху съвестта й, вкарвайки я в състоянието известно като СБС. Не издържайки на огромното напрежение, тя си каза. Още утре ще отида в ИОН и ако ще ме вкарат в затвора, нека ме вкарват. На сутринта Мея рано-рано се яви в ИОН и с треморни, като от Паркинсон, ръце подаде на чиновничката тестето документи за пенсионирането си. Опитната деловодителка я погледна изпитателно в очите /и в този миг сърцето на Мея се преобърна три пъти в гърдите й от страх/ и авторитетно се произнесе: Нямате квадратен печат, но в замяна имате кръгъл син печат и подпис на главния счетоводител, което е достатъчно. Документите ви са приети. Чакайте известие от ИОН за пенсията. Такова наистина Мея получи след около 14 дни. С него й съобщаваха, че временно ще получава минималната за страната пенсия от 200 лв, докато не бъде изчислен точният размер на същата. Нека Бог да ме съди - помисли си Мея. Ще работя до края на дните си, стига Той да ми дава здраве и сили за това. Че с тази пенсия от 320 лв /колкото се очакваше да бъде окончателният размер/ живее ли се.

 

 

Бел. на автора. Всичко в този разказ е художествена измислица. Приликите с имена и събития са чисто случайни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, тъжната истина, но много хубаво е предадено цялото душевно състояние! Поздравления!
  • Прочетох с интерес и споделям всичко казано от коментиралите преди мен. Поздравления, Младене, и от мен!
  • Много ми хареса, Младене! Влязъл си дълбоко в психологията на честния, скромен човек... Поздравявам те за майсторството и поставям в любими!
  • Тъжно,много тъжно.Кой ли не беше то соц..иопати то демократи то гербери и какви ли не.На маймуни на направиха.Поздрави Младене!
  • Това, Младене въобще не е художествена измислица а си е направо тъжното ни ежедневие, но пък е един пример за благородна лъжа.

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...