1 jul 2009, 13:38

Фалшиви 

  Prosa
682 0 2
1 мин за четене

Само ти успя да ме видиш... Истинска, малка, невинна...

Само ти пренебрегна сложената от мен маска на онази -студената, безразличната...

Потърси по-дълбоко и... намери...

Търсеше ме и аз те търсех, но никой от нас не осъзна кога се случи... Кога останахме голи пред себе си и пред другия, кога бяхме искрени...

Само ти ме познаваш такава, само аз те познавам такъв.

 Не могат да ни отнемат това... и любовта ни...

Не очаквахме, но всичко ни връхлетя... Като лятна буря, носеща сърцата ни във въздуха...

Летяхме.

Не успяхме да го запазим... и паднахме стремително... към фалша...

Сякаш положихме всички усилия да разрушим изграденото... без време...

Станахме пак предишните – фалшиви....

Вътрешно знаехме, че се обичаме... но искахме да се спасим от тази любов...

Толкова силно ни бе приковала към кръста, че си искахме свободата....

Свободата... и самотата...

© Ди Ейнджъл Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Така е,
    един мъж те цени, додето си "забранения плод".
    пък после смята те за "камък на врата" за цял живот.
  • Разголим ли душата си пред някого,когото обичаме,трябва да сме подготвени и за последващата болка...
Propuestas
: ??:??