Само ти успя да ме видиш... Истинска, малка, невинна...

Само ти пренебрегна сложената от мен маска на онази -студената, безразличната...

Потърси по-дълбоко и... намери...

Търсеше ме и аз те търсех, но никой от нас не осъзна кога се случи... Кога останахме голи пред себе си и пред другия, кога бяхме искрени...

Само ти ме познаваш такава, само аз те познавам такъв.

 Не могат да ни отнемат това... и любовта ни...

Не очаквахме, но всичко ни връхлетя... Като лятна буря, носеща сърцата ни във въздуха...

Летяхме.

Не успяхме да го запазим... и паднахме стремително... към фалша...

Сякаш положихме всички усилия да разрушим изграденото... без време...

Станахме пак предишните – фалшиви....

Вътрешно знаехме, че се обичаме... но искахме да се спасим от тази любов...

Толкова силно ни бе приковала към кръста, че си искахме свободата....

Свободата... и самотата...