Изгревът на 13ти в петък мина през пътя на две орхидеи – едната розова, другата с бяла премени – тръгнали на разходка с чадъри сред облаците; изсмя се на небесния бояджия – боядисал бе падащи пръски надежда в бяло и пръснал по покривите, но толкова несръчно, щото надеждата я беше срам, и засмееше ли се слънцето надеждата се топеше – малка бе, а не като цяла преспа; орхидеите спогледаха учудени своя късмет – родени красиви и изпълнили мига с щастие, преди да бъде обречено от фатализма на хората…