21 jun 2017, 0:18

Фенка

  Prosa
1.8K 0 3
2 мин за четене

В панелните блокове истинска тишина не съществува – съседите отдясно вечно вдигат скандали, отляво по цял ден и цяла нощ плаче бебе, бабата долу недочува и държи телевизора максимално усилен, а отгоре почти през цялото време долита ритмичното скърцане на леглото. Трудно ми е да се съсредоточа над елегантната материя. Все пак генното инженерство е диаманта в короната на биологията. Да си играеш със самия живот и да гледаш на гените като на блокчета лего те приравнява с боговете. Е, може би с някое съвсем начинаещо богче, което се опитва да направи съвсем мъничка промяна, а все се получава друго.

Сложността и елегантността на цялата система са поразителни, но от това играта става само по-увлекателна, освен когато крайният срок наближава, а целта си остава безкрайно далече. Но как по дяволите да работя като звездите на поредното реалити шоу крещят с пълно гърло долу за да може да ги чува бабата?

Само да дочета главата, може би ще пише още нещо за избора на базов вирус. За щастие в лабораторията има много различни проби. Не съм сигурна защо – определено няма как да са полезни в нито един от проектите срещу глобалния глад, а вече от няколко години това са единствените официални проекти в института.

Някъде четох, че в началото на нашия век са считали тогавашните методи за отглеждане на кокошки за нехуманни. Добре, че дядовците ни няма как да видят породата, с която експериментирахме миналата седмица. Всъщност добре, че няма как да видят, че днес така третираме хората. В 60-етажните блокове на човек се падат средно под 7 квадратни метра.

Аз всъщност съм късметлийка – моите 20 квадрата са си само за мен откак Стивън си тръгна. Не съм можела да имам деца?! Деца са последното нещо, от което пренаселения ни свят има нужда!

А хората, зомбирани от телевизията и депресирани още от най-ранна детска възраст, постоянно правят деца – кой от скука, кой за да осмисли жалкото си съществуване в своите 7 квадратни метра, кой заради безумни религиозни правила, забраняващи контрацепцията.

Дан Браун е просто писател. Той има необходимите инструменти само да го предложи. Аз обаче съм биолог. Аз мога да го осъществя – вирусът, който ще направи една трета от населението на света безплодни и ще спаси света от неминуемото Инферно, към което вървим все по-бързо според всички научни доклади. Дано само успея преди да е станало твърде късно.

Да му се не види – 11 часа е! Бабата със сигурност пак е заспала пред телевизора. Как по дяволите да работя така?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления!!!
  • Докъде стигна с вируса? Пишеш интересно и увлекателно. Поздрави!
  • Благодаря за гласовете! Мислех, че никой няма да хареса този шантав разказ 😃

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...