21.06.2017 г., 0:18

Фенка

1.8K 0 3
2 мин за четене

В панелните блокове истинска тишина не съществува – съседите отдясно вечно вдигат скандали, отляво по цял ден и цяла нощ плаче бебе, бабата долу недочува и държи телевизора максимално усилен, а отгоре почти през цялото време долита ритмичното скърцане на леглото. Трудно ми е да се съсредоточа над елегантната материя. Все пак генното инженерство е диаманта в короната на биологията. Да си играеш със самия живот и да гледаш на гените като на блокчета лего те приравнява с боговете. Е, може би с някое съвсем начинаещо богче, което се опитва да направи съвсем мъничка промяна, а все се получава друго.

Сложността и елегантността на цялата система са поразителни, но от това играта става само по-увлекателна, освен когато крайният срок наближава, а целта си остава безкрайно далече. Но как по дяволите да работя като звездите на поредното реалити шоу крещят с пълно гърло долу за да може да ги чува бабата?

Само да дочета главата, може би ще пише още нещо за избора на базов вирус. За щастие в лабораторията има много различни проби. Не съм сигурна защо – определено няма как да са полезни в нито един от проектите срещу глобалния глад, а вече от няколко години това са единствените официални проекти в института.

Някъде четох, че в началото на нашия век са считали тогавашните методи за отглеждане на кокошки за нехуманни. Добре, че дядовците ни няма как да видят породата, с която експериментирахме миналата седмица. Всъщност добре, че няма как да видят, че днес така третираме хората. В 60-етажните блокове на човек се падат средно под 7 квадратни метра.

Аз всъщност съм късметлийка – моите 20 квадрата са си само за мен откак Стивън си тръгна. Не съм можела да имам деца?! Деца са последното нещо, от което пренаселения ни свят има нужда!

А хората, зомбирани от телевизията и депресирани още от най-ранна детска възраст, постоянно правят деца – кой от скука, кой за да осмисли жалкото си съществуване в своите 7 квадратни метра, кой заради безумни религиозни правила, забраняващи контрацепцията.

Дан Браун е просто писател. Той има необходимите инструменти само да го предложи. Аз обаче съм биолог. Аз мога да го осъществя – вирусът, който ще направи една трета от населението на света безплодни и ще спаси света от неминуемото Инферно, към което вървим все по-бързо според всички научни доклади. Дано само успея преди да е станало твърде късно.

Да му се не види – 11 часа е! Бабата със сигурност пак е заспала пред телевизора. Как по дяволите да работя така?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

3 място

Коментари

Коментари

  • Поздравления!!!
  • Докъде стигна с вируса? Пишеш интересно и увлекателно. Поздрави!
  • Благодаря за гласовете! Мислех, че никой няма да хареса този шантав разказ 😃

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...