Закъсняхме. Късно разбрахме какво става. Усилихме ход, но по урвите се слизаше трудно. Внезапно притъмня. Небето стана зловещо. Грохотът след нас се засилваше. Светкавиците запляскаха по оголените камъни. После всичко се сля в един непрекъсващ грохот. Когато вече изгубихме надежда, че ще излезем на път или пътечка, при една светкавица ни се стори, че блесна прозорец.
Свърнахме натам.
След малко се очерта сграда. Вмъкнахме се. Едно доста голямо помещение, с една лампа в средата, над няколко събрани маси и около тях - човек до човек. Само мъже. В дъното, голям варел пригоден за печка. В салона цареше необичайна тишина. Явно хората се смутиха от посещението ни. Приседнахме около варела и дрехите ни започнаха да пушат. Започнахме да изваждаме нещата от раниците. Всичко беше прогизнало. Вече беше късно и явно щяхме да останем тук. Откъм задната страна на салона, от някаква вратичка излезе човек и дойде при нас. Бил домакинът. За спане проблем няма, отгоре на тавана имало две стаички за зор ...