Хари много си падаше по заведенията. Нещо повече, не можеше да живее без тях. Любимото заведение му беше сладкарница " Феята". Там той беше у дома си. Живееше на триста метра наблизо, поне през ден беше там. Всички сервитьорки го познаваха. Той пък им знаеше малките имена, много го уважаваха. Лятото обичахме да се качваме на най-горната тераса, панорамата от там много ни помагаше да не пестим с поръчките. Не се спирахме. Хари често оставяше неплатени сметки за другия ден. Никога не подвеждаше жените, които ни обслужваха. Те му имаха пълно доверие.
Хари имаше много изпитана система да си набавя пари. Дълговете си въртеше в кръга на приятелите си. Взимаше от един, за да върне на друг. Често ухилената му физиономия цъфваше под моя прозорец до хотел" Хемус". Нямаше как да му откажа. Една вечер се прибирах по "Елин Пелин" за вкъщи. Отвън на масите в механа "Под липите" кънтеше смехът му, знаеше много вицове и умееше да ги разказва. Стана ми малко кофти, имаше да ми връща тридесет лева, а не ...