Нека ви разкажа историята на един човек, който винаги изричал истината, независимо дали тя била като звънка песен за ушите на останалите или като дразнещ крясък, отблъскващ надалеч. Каквото и да правел, не знаел как да излезе от ситуацията

по лесния начин, все казвал това, което мисли, това, което е сторил. До какво го довела истината...
В работата си не бил постоянен и не защото бил лош работник, просто не бил достатъчно хитър... Докато другите се стремяли да хитруват и
прикривали грешките си, той споделял притесненията си пред управата. Така за него се създавало мнение като за наивник, дори леко непохватен,
поради ясно видимите му грешки. Не че останалите не ги допускали, просто били достатъчно умели в прикриването на истината. Искреността му била пословична,
всички добросърдечни хора се радвали на откритият му и ведър характер. Приятелите му имали доверие, създавал контакти лесно, но бил и предаван от лицемерните люде, възползващи се користно от добротата му.

Както знаете във всяка история идва кулминационния момент. Сякаш и във всеки човек идва ден, когато прекрачва бариерата на търпението си.
Осъзнавайки неискреността и измамите, от които е обграден, носещ в себе си дълбоко разочарование, той решил да се промени.
Историята може да бъде завършена по няколко начина. Какъв искате да е неговият край, как бихте искали да завърши пътят на честността?

Възможно е той да е започнал да стана все по предпазлив и мълчалив, прикривал истината, но почти не допускал да лъже. Странял от подобни неща, макар да му коствали етикета аутсайдер.

Негативата промяна у него била, че започнал да ползва оръжието на неговите неприятели, а именно неискреността. Започнало се от дребна лъжа, стигнало се до прикриването на големи тайни, фатални в определени
ситуации.
Добрият край понякога не е това, което сме очаквали, нещото, понякога добре е просто да оцеляваме и да се адаптираме, въпреки че нещата не оправдават представите ни за добро.
Надявам се, вашият край да ви прави щастливи, бих ви посъветвала да бъдете добри, но защитаващи себе си!