Честит празник!
/Няколко истории от хумористично-сатиричния роман "Калейдоскоп" - част от който е тук/
- Ммммм, хубаво е кафето. Моичкият не може да ми свари такова. Пък е и малко мързелив. Решила съм – като умре, ще го кремирам и сложа в пясъчен часовник. Хем нещо да свърши, хем да се кефя, когато знам къде е. Колко пъти му казвам: „Не ме заслужаваш ти! Аз на твое място не бих могла да живея без мен”.
Кучешки живот бил водил, моля ти се. Ами така е – цял ден ръмжи по мен, после цяла нощ хърка. Хорските мъже пият, а моят и яде. Като колата си е – остаряла, смуче бензин, пуши, а стартерът заяжда.
Викат ми : „Поне си омъжена!”. Какъв мъж – семейна съм. От време на време само се сеща, че е мъж и накрая измъмли : „Обичам те, ма!”. Ама това са само приказки, виж китайците – мълчаливо си гледат работата, затова и милиард надминаха.
Поне да не спореше постоянно. Не се ли убеди, че винаги съм права? Е, вярно – веднъж мислех, че съм сгрешила, но се оказа, че съм грешила – не съм била сгрешила.
...