Фойерверки за 8 март

Честит празник!

/Няколко истории от хумористично-сатиричния роман "Калейдоскоп" - част от който е тук/

- Ммммм, хубаво е кафето. Моичкият не може да ми свари такова. Пък е и малко мързелив. Решила съм – като умре, ще го кремирам и сложа в пясъчен часовник. Хем нещо да свърши, хем да се кефя, когато знам къде е. Колко пъти му казвам: „Не ме заслужаваш ти! Аз на твое място не бих могла да живея без мен”.

Кучешки живот бил водил, моля ти се. Ами така е – цял ден ръмжи по мен, после цяла нощ хърка. Хорските мъже пият, а моят и яде. Като колата си е – остаряла, смуче бензин, пуши, а стартерът заяжда.

Викат ми : „Поне си омъжена!”. Какъв мъж – семейна съм. От време на време само се сеща, че е мъж и накрая измъмли : „Обичам те, ма!”. Ама това са само приказки, виж китайците – мълчаливо си гледат работата, затова и милиард надминаха.

Поне да не спореше постоянно. Не се ли убеди, че винаги съм права? Е, вярно – веднъж мислех, че съм сгрешила, но се оказа, че съм грешила – не съм била сгрешила.

А съм и толерантна…Колко пъти му казвам: „Признай, че не си прав и ще се съглася с теб!”. А той… инат. И ревнив, ревнив. Все му обяснявам, че това е остаряло частнособственическо отношение към средствата за възпроизводство, ама като не възприема…

Без основание да е ревнив ли? Я, само това оставаше. Ех, любов, любов… Като се сетя как като ученичка гълтах любовни романи и мечтаех за реални преживявания, а като погледнех шушумигите в класа – се връщах при романите…

И после се появи моичкият. Още на сватбата показа рогатия си език. Викам му: „Мили, любил ли си някоя преди?”, а той отговаря: „Е, имах две-три истории с красавици, две-три с богаташки щерки, две-три с трудолюбиви и скромни девойчета, но това с теб е чиста любов”.

Но си го кътам, защото има два вида жени. Търпящи мъжете си и такива без мъже. А и мъжете са еднакви – само доходите им са различни.

хххх

- Абе, какво да ви кажа – умните жени всичко знаят,   глупавите всичко могат. Ето – от десет години хвърлих цигарите… Силна воля, разбира се. Не, не моята, а на жената.

Когато се оженихме, рекох, че за по евтино ще се откажа от един порок. А за мъжете това са пиенето, цигарите, жените. Избрах да запазя третото… Май по-евтино щеше да ми излезе него да бях отказал! Сега пуша само когато се нахраня вкусно в къщи – най много веднъж месечно припалвам цигара. А отначало… Първата вечер, когато дойдох да живея тук, бяха наредили една трапеза, дето само от ароматите се наяждаш. Викам си: „Е, тъй ще е!”. Пък тъщата вика: „Е, туй ще е, зетко!”. И се оказа права. Кога се виждахме, тя така си хвалеше стоката, такива звезди сваляше от небето… А тъстът мълчеше. Чак после разбрах, че тоя благороден и добър човек бил против брака ни. Усетих го година по-късно, когато се прибрах от работа и неволно се изпуснах: „Змията в къщи ли е?” И докато прехапя език, той рече: „Тихо и двете са тук!”. Щото и него го бяха превърнали в малкия Мук – тичай тук, донеси онова… Какво е това ”ресто” ? Братче, аз съм първопроходец във вземането на касови бележки и отчитането им в къщи. Ако са вдигнали цените и парите не стигат ли? Ами казвам, че последното в списъка го няма и отчитам парите го стотинка. А след това липсващото слагам на първо място в списъка. Иначе – поне два часа лекция на тема отчетност. „Семейното щастие е в отчета!” – това е девизът на жена ми. Макар за в спалнята да не важи.

И как умее да доказва… Я чакай, чакай! Какво казват там по телевизора? Ванка, засили го…. Земетресение имало нейде си? Ей, добре, че подсетиха – жената ме чака в къщи. Е, довиждане! И не се стряскайте – да си заврян зет, всъщност не е толкова трудно. Но едно помнете – дръж обувките винаги с носовете към вратата, в бойна готовност.

хххх

Влюби се Пешо. Добро момиче избра, хубаво, трудолюбиво, тихо. Само дето й се искаше по-добър да го направи.

- Ох, Пешенце – каза тя веднъж.  - Ти си ми едничък на света. Ох, ако можеше да не употребяваш алкохол…

Пешо не е алкохолик. Нито е пияница. Само понякога с приятели гаврътва по чашка. Или по две. Или по повече. Зависи от случая. Но се престраши – отказа се от алкохола. Изобщо. Завинаги.

- Ох, Пешо – каза тя. – Ти си ми едничък на света. Ах, ако можеше да не пушиш…

Пешо не е никотинов маниак. Нито му липсва воля. Само понякога, докато чака любимото си същество, изпушва цигара. Или две. Или повече. Зависи от закъсняването й. Но се престраши. Изостави пушенето изобщо. Завинаги.

- Ох, Пешко – каза тя. – Ти си ми едничък на света. Ах, ако

можеше по жени да не се заглеждаш…

Пешо не е донжуан. Нито женкар. Само понякога по улицата се заглежда по минаваща хубавица. Или по две. Или по всички минаващи. Зависи колко минават. Но се престраши. Изостави кръшкането. Изобщо. Завинаги.

-  Ох, Пешко – каза тя. – Ти си ми едничък на света. Ах, ако

можеше по-скоро да се оженим…

И приятелите за това постоянно го  подсещаха.

А Пешо вече им отговаря разумно:

- Нещо се позамислям, знаеш… С тия новопридобити качества мога и нова жена да си намеря, нали?

- Едно кафе, Кръстинче? Моя го няма, отиде уж по работа нейде. Е, пускам го свободно, вече е дресиран. Дори хърка в унисон с мен.

 А какъв вързан беше... Идва на другия ден след раждането на детето и аз, както винаги, го инструктирам. " В петък ни изписват. Ще дойдеш сутринта с два букета и бутилка шампанско. Единият букет и шампанското за акушерката." А той са звери нагоре към прозореца и пита: " А вторият за кого?"

Но го пооправих. С много труд и постоянство, разбира се. Доволна съм от живота, макар да залитам от безсъние. Защото когато мъжът сутрин се усмихва, значи жена му го е оставила да се наспи добре. Ако пък жената се усмихва – значи мъжът й не я е оставил да се наспи добре.

Макар че има и друго правило - ако не можеш да промениш живота си, смени мъжа. Важното е, че той вече знае основното правило на съвременната любов: жената обича обясненията да са в материален вид, а романтиката да е по-реалистична.

Е, моичкият не е баш цвете за мирисане. Яде - колкото не бива и говори - каквото не трябва.

А на тия години е като стара кола - лапа гориво като ламя, само дрънчи и бръмчи, а стартерът му заяжда. И е станал истинска картинка. Но от Пикасо.

А е бавен, бавен... Иска ми се да го изпреваря, но не ми се пускат юздите му. А  има, много още има да го възпитавам.

Оня ден ми вика: "Подрусай си килограмите върху матрака, та комшиите да помислят, че още се държим!" И се хили!

На другия ден му го върнах. Идва си той за обяд, вика: "Какво сготви?" Пък аз спокойно му обяснявам: "Нямах време, но ти подрънкай с вилицата из чинията, та комшиите да помислят, че лапаш пържоли!"

Така е - трябва да го подготвяш още от първата среща за битието из житейската джунгла. Като ми поиска ръката, аз нежно му обещах да делим грижи и несгоди.  Той се учуди - какви несгоди? "Ще имаш!" - обещах му.

И му ги създавам, защото мъжът трябва да се бори, да не излежава на и до постигнатото. И никаква сигурност. Ако жената обича само един мъж - то той става егоист. И нахален.

Снощи си гледам сериалчето и просълзено казвам: " Ах, как ми се иска да съм такава млада и глупава!" Пък той подмята: "Едното вече го имаш, мила!"

Но затова ще си поприказваме, когато се върне. Като му подведа една дисциплинарна комисия, ще види той! Най-малко го чака отстраняване за три срещи от спалнята...

хххх

- Е, наздраве! Честит празник! Няма празник ли? Отвори календара…Аха, светица някаква. Какво като е женски празникът? Пари да има - празници ще се намерят. Аи аз си обичам жените. Е, и моята, защо да е изключение? Макар че понякога...

Но аз съм се разбрал с нея веднъж завинаги. Помня, беше бременна с първото дете. Докторът зяпа любопитно скенера и вика, че ще е момиче. Аз пък исках момче. И рекох: " Момиче - развод!". Тя помисли, помисли, пък роди момче.

А за второто беше по-лесно. "Жено, викам й, имаме само две стаи в тая панелка. Де място за момичешка стая?". Тя постъпи разумно и роди момче отново.

А иначе си е истинска жена.Сутрин, ако не вдигне скандал, пропада й денят. Вечер, ако не се помири с мен, пропада и нощта.

И все ме дебне, дебне. Но аз и бягам по тъча. Ако ми беше родина - досега да ме е разстреляла за измяна.

Обаче, братче, в оная работа взех да се излагам. Та тия дни реших да се подкрепя с онова вносното, виаграта. Взех си аз, налапах двойна доза и викам на жената да се готви за последната нощ на Помпей. Обещах й цунами, звезди посред спалнята, дюшекотръси.

И чаках, и чаках - нищо. Жената се умори да мечтае, вика: "Аз ще дремна, пък ти, ако нещо така случайно... Събуди ме, де... "

Пък то май лекарството било със забавено действие. Подейства на другия ден. Звъни ми на вратата комшийката - да й завъртя бушона, защото мъжът и бил в командировка. Е, завъртях бушона два-три пъти, светна апартаментът, светна и тя.

А краката й,братче, направо от сливиците растат... Не – не,че в лицето е задник, хубавичка си е тя...

Моля? Ама не, не съм спал с нея. Та тя не ми даде да дремна. Полуспах, така де. А в това време нейничкият си идва. Аз по оргазъм, а тя ми вика, увиснала на врата ми: "Покажи му, че си мъж!" Хайде, викам си, и на него ли?

И скочих през прозореца, припълзях по перваза, закрепих се на олука. Гледам - над мен виси един от нашите. В позната униформа - гащета и вратовръзка. Подадохме си ръце, смъкнахме се по калкана, разделихме се колегиално. А сетне гледам - нашият прозорец отворен, от него чаршаф виси. Ах, мръсникът...

Пък моята - света вода ненапита. Иначе тя мен на такива разпити ме подлага - гестапо частни уроци може да взема от нея...

Чакай... Казах гестапо, та ее подсетих! До скоро... И приятно празнуване!