Замислям се отново за времето и пространството. Тук са изминали към осем часа, а там бях няколко дни. Доста странно. Няма как да стигна до задоволително обяснение, по-добре да обърна внимание на сестра си и да прекарам времето с нея, докато не е дошъл брат ни с приятелите си. – Виж какво си намерих! – отваря ръката си сестра ми и ми показва малка кутийка. – Това е доста стара кутийка – казвам. – Къде я намери? – Долу пред блока, беше до розовия храст. Реших, че е интересна, а и ти нали харесваш такива неща. Вътре има някакви картинки – като пъзел са – обяснява сестра ми. – Я да видя – взимам кутийката аз. – Затова те чакам цял ден, за да ти я покажа – усмихнато казва милата ми сестричка. – Извинявай, просто бях навън – смутолевям. – Вземи я и когато искаш, ми я върни! – Добре. Ще я разгледам и ще ти я върна после – казвам на сестра ми и прибирам кутийката в джоба си.
Отново съм на ул. Раковска пред антикварния магазин с кутийката в ръка, за да разбера дали има някаква стойност. Вече де ...