Замислям се отново за времето и пространството. Тук са изминали към осем часа, а там бях няколко дни. Доста странно. Няма как да стигна до задоволително обяснение, по-добре да обърна внимание на сестра си и да прекарам времето с нея, докато не е дошъл брат ни с приятелите си. – Виж какво си намерих! – отваря ръката си сестра ми и ми показва малка кутийка. – Това е доста стара кутийка – казвам. – Къде я намери? – Долу пред блока, беше до розовия храст. Реших, че е интересна, а и ти нали харесваш такива неща. Вътре има някакви картинки – като пъзел са – обяснява сестра ми. – Я да видя – взимам кутийката аз. – Затова те чакам цял ден, за да ти я покажа – усмихнато казва милата ми сестричка. – Извинявай, просто бях навън – смутолевям. – Вземи я и когато искаш, ми я върни! – Добре. Ще я разгледам и ще ти я върна после – казвам на сестра ми и прибирам кутийката в джоба си.
Отново съм на ул. Раковска пред антикварния магазин с кутийката в ръка, за да разбера дали има някаква стойност. Вече десет минути чакам, за да дойде някой и да отвори. Може би трябваше да си остане Плод и Зеленчук, но хората в махалата са свикнали да бъде Антикварен магазин. По-добре да тръгвам, вероятно няма да дойде никой. Правя две крачки и зад мен се чува щракване. Обръщам се и през малките очилца тип Джон Ленън ме пронизват очите на Евсевий Кесарийски. – Ти си бил вътре през цялото време и не ми отваряш вратата – недоволствам аз. – Току-що пристигам, но отвътре, не отвън – намига ми хитро и прави знак да вляза. Досещам се как е дошъл. Сядам на извитото изтъркано столче и тъкмо да си отворя устата, Евсевий ме изпреварва: – Носиш ли я? – Но ти как така знаеш какво нося? – питам глупаво. – Всички знаем – поклаща глава Евсевий Кесарийски и продължава: – Поздравления, Магдалина, доста добре си се справила със задачите, малко си се забавила във времето на едно от местата, но това не попречи на цялостната задача, става въпрос за няколко секунди. Успя да направиш записите и това е най-същественото. Сега трябва да сглобим накъсания ръкопис. Отвори кутийката. Такааааа. Внимателно постави тези листчета на масата. Виждаш ли, това са части от едно цяло. – Какво е това? – нетърпеливо питам. – Това е важно послание. Ръкопис. Откровение. Принадлежи на нас, на Църквата – в минало, настояще и бъдеще. Всички трябва да имат това важно откровение, което разкрива коя е Небесната Царица и как тя действа срущу нас. Ние, като Църква, сме и воини,
въвлечени в духовна война. Бог ни открива стратегиите, плановете и намеренията на врага, но понякога се разсейваме и пропускаме съществени послания. Така губим водителството и врагът започва да води. Това се променя, когато отново влезем в съвършената Божия воля под Неговото пълно водителство, но... изгубихме ето това Откровение. Сега то отново е при нас, благодарение на твоята сестра. – Но, как така, тя не знае нищо за това! – протестирам аз. – Точно така, тя не знае нищо, но е част от нас, тя бе определена да намери кутийката. Много хора не разбират и не знаят нищо, но те са определени и въвлечени в Божиите неща. Не всичко ни е дадено да знаем. Бог използва хората по Негово усмотрение и Той решава дали да ги просветли в тайните си и в това, в което те участват. Често те не разбират. Дадено е само на избраните да разбират и да осъзнават Божиите неща. Докато ми говори Евсевий Кесарийски, аз се опитвам да сглобя пъзела. Започва да се очертава лист хартия. Частиците са грубо накъсани и ги подреждам доста трудно. Все по-старателно и по-старателно ги нареждам, накрая всичко се свърза. – Виж – обръщам се към  Евсевий Кесарийски, – липсва една част. – О, да, права си, наистина липсва. Демонът Азазел, когато открадна Откровението, го скъса и разпиля, а после един от нашите ангели отиде и го събра в тази кутийка. Вероятно не е намерил тази частица, която липсва. Или е унищожена, или е попаднала в някоя епоха и време, неизвестни за нас. Трябва да я намерим! – Но как така ще разберем в коя епоха и време се намира частицата? И защо този ангел е подхвърлил после тази кутийка точно пред нашия блок, доста несериозно ми се струва това – казвам сърдито. – Кутийката изглежда, че е подхвърлена или изгубена, дори изглежда като боклук и точно така трябва да изглежда. Всичко е безупречно изчислено. – Да, но ако моята сестра беше решила да не я вземе, какво тогава? – Тогава трябваше да измислим друг план. Но по принцип правим изчисления 99 %, а 1 % е свободната воля на човека, която не можем никога да предвидим. Дали ще бъде ДА или НЕ, това не знаем. Свободната воля е над всичко и там никой не се бърка, дори Бог. За щастие, твоята сестра избра да вземе кутийката, иначе ти нямаше да си тук сега. – Как ще открием липсващата частица? – подхващам горещата тема аз. – Ти ще я вземеш, когато разберем къде се намира. Ще те изпратим отново екипирана и под пълни инструкции. Знай, че формулата за спасение е нашето съкровище, а тя съдържа 12 съществени Откровения: за действието на демоните, за делото на Иисус Христос, за Църквата, за Бог, за сатаната и небесната царица... – Коя е тази небесна царица? – прекъсвам го. – Тя е началство от второто небе, мощен унищожител и разрушител на Църквата, действа най-вече срещу семейството, децата и Божията любов, мрази единството и тя първа отива там, където апостолското започва да расте. Надушва апостолското помазание от далеч и започва да крои план как да го унищожи. Сатаната ù дава всички възможни ресурси, демони, войни и каквото тя поиска, за да постигне целта си. Доста резултати е показала и за това сатаната я е коронясал и я е признал наравно с антихриста и лъжепророка. Откровението, което сглоби сега, разкрива нейното действие и функция. Тя кроеше план да го открадне доста отдавна, но не успяваше. Накрая чрез демона Азазел, който е дясната ù ръка, успя да го отнеме от нас. – Как ще разберем къде е липсващата частица? – настоявам аз.
– Това ще покаже тази машина – отговаря ми Евсевий Кесарийски и отваря едно прашно куфарче. От него вади пишеща машина. Поставя лист и започва да пише. – Нима с тая прашасала машина ще открием липсващата частица? – смея му се аз. – Така изглежда. Това не е просто стара пишеща машина, а е време-пространствен изчислителен апарат. Въвеждаме данните, които са ни известни. Ето, погледни тук. Изписвам символите от сглобения пъзел, после въвеждам част от текста, който разчитам. А сега изписвам името на небесната царица: Е-З-А-В-Е-Л и задавам задача за издирване в дати, часове и години. След малко на гърба на листа трябва да излезе отговорът. – Невероятно! – възкликвам. След около 15 минути Евсевий издърпва листа от машината, обръща го и започва да чете: – Размери: 9 на 3 милиметра; форми: неравномерни, с леко подвит десен ъгъл; цвят: жълтеникаво-бял; местонахождение: чекмедже, собственост на 22-годишен мъж с прякор Блеки; година 1988; сезон: пролет; адрес: кв. „Смирненски“, София. – Това е доста загадъчно – заявявам. – Излиза, че липсващата частица е тук, в моето време, това съвсем не го очаквах. – Азазел е скрил частицата така, че никой да не я намери или поне се надява, че никой никога няма да я намери – отговаря Евсивий. – Нека да продължим с написаното, за да разберем повече. Има още текст. Слушай, Магдалина. Тук пише: Вероятна съдба на частицата: запалване, подпалка за печка, изгаряне. Предполагаемо време: 20 часа, Дата: 13 Петък. – Това какво означава? – питам замислена. – Това означава, че тази липсваща частица ще бъде унищожена на тази дата и в този час, освен ако не я вземем преди това. – Как смяташ това да стане?
– Ти ще бъдеш изпратена, както ти казах. Няма да те вижда никой. Ако има някакви присъстващи, ти няма да се виждаш. Ще бъдеш открита само на този, на който ние ти кажем. Това ще бъде с цел спасение. – Значи, няма да ходя в далечното минало, нито в дълечното бъдеще, нито в други измерения, а просто в близкото минало, така ли? – Да, това е, което ще направиш за нас, за цялата Църква. За да разбереш местонахождението, ще трябва да проследиш едно момиче, което ще попадне точно в този апартамент. Отиди на ул. „Будапеща“ 46, където живее тя и изчакай, докато излезе. Ще си невидима през цялото време, не се тревожи. – Да, знам къде е тази улица, знам къде е и къщата. – Но ако отидеш сега, в реално време, нищо няма да намериш, защото това е 1988 г., не забравяй. Сега готова ли си за приключение? Последното приключение и мисия.
Преди да отговоря с ДА, вече всичко се променя. Същото, но някак различно. Оказвам се сама в Антикварния магазин. Формулата за спасение... Щом е толкова съществена, трябва да открия тази липсваща частица от Откровението. Излизам от антикваря. Улицата е същата, но преминаващите коли са различни, просто по-стари. Пожарната си е на мястото, но магазините отсреща липсват. Отправям се към ул. „Будапеща“, за да проследя момичето, което ще излезе от номер 46.