„Живеем ний сред мрачен лес
с надежда една
да видим светлина.”

Свежият утрешен въздух пълнеше дробовете на горските обитатели. Земята беше
прошарена със светли петна от лъчите, пробили си път през едрите листа на дърветата.
Животът се пробуди и в двете малки сърнички, които спяха сгушени една в друга до
ствола на един приветлив дъб. Чуруликането на птичките беше подразнило крехките
им ушички и ги бе накарало да трептят. Чувайки ромоленето на близкото поточе и
усещайки езичетата си пресъхнали за вода, двете пъргави животинчета с подскоци
отиват към избавлението на жаждата им. Притичвайки през една полянка, сърничките разпръскват капките роса, събрали се по върховете на тревата, оставяйки слънцето след тях да изпише дъга в ситния дъждец.
Тичайки стремглаво, устремено сред гората, едната сърничка оплита крачето си в
клонче и тупва леко на земята. Другата сърничка, неразбрала за злополучието на своето другарче, продължава своя бяг.
Гръм се чу. Гората мълчи. Бягащата сърничка пада. Птиците разхвърчат се и грачат
грозно. Дърветата полюшват вяло клони, спират и сякаш потъмняват. Само една
зла душа човешка, радост изпитва. В бистрото поточе алена вода затича. Небето
притъмнява и облаци над гората се надвисват.
Сърничката, оплела се от клончетата вече, стои на своите треперещи крачета и лекичко изпърхва, видяла тя злочестието на своето другарче. Побягва сърненцето, залитайки в другата посока. Сърцето му бумти, очичките му лудо из дърветата и храстите се шарят, а ушичките му нервно всеки звук отчитат.
Денят отдавна е изгаснал. Вятърът нежно листата на дърветата побутва, а те тъжно
шумолят. Птичките, инак те до късно тъй игриви, рано днес са те заспали. Само сова
бавно, хаотично от клон на клон прелита.
Лежи сгушена в храста самотната сърничка. Очите ококорени из мрака шават, а
ушичките за всеки шум в гората дебнат. Страхът душичка нежна тормози.
Поточето се пак изчиства и си ромоли. Листата пак позеленяват и в песен сладка
шумолят. Птичките отново по клоните запяват.
Животът продължава и сърничката се успокоява. Усмивка грейва пак на нейното лице.

Нека бъде светлина.