Гарата на любовта

На малката гара, потънала в утринна мъгла, тя стоеше сама – жена със сърце, натежало от мечти. В ръката ѝ имаше билет за влак, който обещаваше да я отведе при любовта. Тя не знаеше къде отива, но знаеше, че щом дойде правилният влак, от него ще се появи мъжът за нея и няма да има причина да не го последва, защото ще познае, че той е правилният.

Около нея минаваха хора с лотарийни билети, с погледи, вперени в далечни фантазии. Те искаха една нощ, спечелена от съдбата – като бляскаво чудо, което идва и си отива, оставяйки след себе си само тишина. Но жената не искаше това. Искаше нещо, което да й обещава сигурност и доверие - любов истинска и пламенна.

Някой ѝ беше казал, че любовта е като печалба от лотарията и трябва да изтеглиш правилния джакпот за да прекараш една прекрасна нощ. Но жената вярваше друго. Че истинската любов е пътуване, че не е просто мимолетен пламък, а огън, който гори за вечни времена, влак, в който се качваш с вяра, с вятър в косите и с надежда в гърдите.

Любов, която трябва да се чака търпеливо.

Любов, която не идва случайно.

И точно тогава, докато влакът пристигаше с бавен ход, тя го видя. Онзи, за когото сърцето ѝ бе запазило вече място. Той не дойде с цвете, нито с обещание, а с поглед – дълбок като молитва и тих като обич. Усмихнаха се двамата един на друг свенливо. Той ѝ протегна ръка. Без думи, без шум, само с истина. Тя се качи при него с доверие.

Сърцето ѝ туптеше, не защото бе спечелила от лотарията, а защото бе избрала да се качи точно на правилния влак. "Истинската любов не е фантазия" - прошепна тя и се облегна на гърдите на мъжа пред нея.

А някъде назад, на гарата останаха лотарийните билети, забравени, разкъсани.

Една нощ срещу цял живот? Тя вече бе избрала и беше на борда.

Влакът на любовта замина с поредната щастлива двойка и никога нямаше да спре, за да може да даде път на втория зад него, който да вземе поредните две влюбени души.