May 25, 2025, 10:51 PM  

Гарата на любовта

  Prose » Others
320 0 0
4 min reading

На малката гара, потънала в утринна мъгла, тя стоеше сама – жена със сърце, натежало от мечти. В ръката ѝ имаше билет за влак, който обещаваше да я отведе при любовта. Тя не знаеше къде отива, но знаеше, че щом дойде правилният влак, от него ще се появи мъжът за нея и няма да има причина да не го последва, защото ще познае, че той е правилният.

Около нея минаваха хора с лотарийни билети, с погледи, вперени в далечни фантазии. Те искаха една нощ, спечелена от съдбата – като бляскаво чудо, което идва и си отива, оставяйки след себе си само тишина. Но жената не искаше това. Искаше нещо, което да й обещава сигурност и доверие - любов истинска и пламенна.

Някой ѝ беше казал, че любовта е като печалба от лотарията и трябва да изтеглиш правилния джакпот за да прекараш една прекрасна нощ. Но жената вярваше друго. Че истинската любов е пътуване, че не е просто мимолетен пламък, а огън, който гори за вечни времена, влак, в който се качваш с вяра, с вятър в косите и с надежда в гърдите.

Любов, която трябва да се чака търпеливо.

Любов, която не идва случайно.

И точно тогава, докато влакът пристигаше с бавен ход, тя го видя. Онзи, за когото сърцето ѝ бе запазило вече място. Той не дойде с цвете, нито с обещание, а с поглед – дълбок като молитва и тих като обич. Усмихнаха се двамата един на друг свенливо. Той ѝ протегна ръка. Без думи, без шум, само с истина. Тя се качи при него с доверие.

Сърцето ѝ туптеше, не защото бе спечелила от лотарията, а защото бе избрала да се качи точно на правилния влак. "Истинската любов не е фантазия" - прошепна тя и се облегна на гърдите на мъжа пред нея.

А някъде назад, на гарата останаха лотарийните билети, забравени, разкъсани.

Една нощ срещу цял живот? Тя вече бе избрала и беше на борда.

Влакът на любовта замина с поредната щастлива двойка и никога нямаше да спре, за да може да даде път на втория зад него, който да вземе поредните две влюбени души.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...