Селото отдавна бе потънало в тъма. Звездите ярко грееха, а луната се бе показала като малък сърп. Август месец бе най-горещия месец, но в селото вечерите дори тогава бяха прохладни. Книгата бе оставена на бюрото на Камен в бараката, която дядо им бе построил предното лято. До нея беше само лаптопа на Камен. Тя заемаше половината бюро. В помещението нямаше никой, децата отдавна спяха. Но книгата не спеше, тя се размърда и страниците и почнаха да светят в различни цветове, след което тя се разтвори...
***
Миризмата на прясно изпържени мекички превзе къщата. Пламен пръв я усети. Той веднага се надигна и скочи върху леглото на брат си Любослав и почна да му разрошва косата да става. Любослав го избута и Пламен спря, смеейки се с думите:
- Бате, ставай има мекички за закуска! – при тези думи Любо се изправи и бързо надуши миризмата. После се нахвърли на малкия си брат и почна той на свой ред да го разрошва. Вратата се отвори и в стаята нахлуха вече събудилите се Камен и Радослав, които взех ...