Знаех, че това ще се случи. Дълбоко в себе си го знаех. То бе толкова надълбоко, че дори не успявах да го разпозная. Но бях убедена, че е там. И не след дълго щеше да се прояви.
---
Светлата утрин на този предречен ден бе изпълнена с аромат на пролетни цветя и песните на сладкопойни птици. Събуждането ми беше придружено отново с онова странно чувство, но този път, проявено някак по-силно. Сякаш бе завладяло цялото ми тяло. Беше проникнало в душата ми, течеше във вените ми, отброяваше ударите на сърцето ми, пълнеше дробовете ми, редеше мислите ми и контролираше движенията ми. И въпреки тази власт, която отразяваше, ме караше да се чувствам изпълнена с живот. Усмивката грееше на лицето ми, докато се наслаждавах на света пред мен. Исках да се впусна в него, да го опозная, да го разкрия и завладея. Душата ми преливаше от желания, които имаха нужда да се проявят колкото се може по-скоро. По този начин щях да се докосна възможно най-близо до смисъла на живеенето. А всъщност, именно това беше ...