Глава 17 - Аксаза
Някъде из високата черна кула на гилдията на некромантите той седеше в тъмнината и чакаше тя да се появи. В една черна и празна отвътре ставя без никакви прозорци, той я чакаше.
Черната фигура, покрита изцяло с некромантска черна роба, се появи от тъмната част на помещението. Робата на некроманта не беше като на другите тъмни магьосници - неговата беше покрита почти изцяло с изкусно избродирани с тъмночервен конец магически руни, които сияеха в тъмночервено едва забележимо. Фигурата беше човешка, това лесно се забелязваше, а самият човек не беше съвсем млад, но не беше и много стар, на някаква средна възраст, или поне така изглеждаше. Стъпката му беше бавна и вискомерна, явно считаше себе си за господар на околните, а некромантът беше точно такъв. Името му беше Каракорум, или поне така слугите му го наричаха. Каракорум нямаше уважение към нищо и никого, той мразеше подчинените си, мразеше всички. Дори и себе си.
Некромантът се доближи до жената, която стоеше до в ъгъл ...