Глава пета - Неочаквана среща

Рано сутринта тримата влязоха в селото, което току-що се пробуждаше. Химбър беше голямо село, през което минаваше пътят за града Стром. В селото живееха много търговци, пазачите бяха добре платени и добре въоръжени. Химбър беше спокойно, безопасно и процъфтяващо село. Гората ги беше изморила много повече, отколкото очакваха. Ан, Еланор и Кел тръгнаха направо към голямата страноприемница в центъра на селото, като не обръщаха особено внимание на сергиите и магазините по главната улица. Нищо не беше по-важно от почивката сега. Ан спря пред вратата на страноприемницата и погледна надписа ‘'Рицарят'', който висеше над вратата. Стените на страноприемницата бяха съвършено бели, само дървото по прозорците беше черно. Покривът беше покрит с червени керемиди ''Хм, изглежда прекрасно като за село. Дано Кел е прав за перфектното обслужване''. Елфът отвори вратата, влезе в страноприемницата и приятелите му го последваха.

Много пътешественици посещаваха страноприемницата, която се хвалеше с особено добрата си бира и удобните си стаи.По стените бяха окачени глави на големи диви животни - глигани, мечки, елени, вълци. На стената над голямата камина бяха окачени две скръстени саби. Вътре имаше около двадесетина души от най-различни раси - един навъсен огромен полу-орк, няколко джуджета със сива кожа с големи кирки, двама елфа, които все още се учеха на магия, двама едри човека, които се надпиваха и още няколко други човека около тях.

Погледът на Ан се спря на фигурата в най-тъмния ъгъл (неговото предпочитано място) - човекът беше с черна роба, закрил лицето си с качулката, излъчващ някаква тъмна мистериозност. Виждаха се само ръцете на човека - посивели и изтънели, сякаш бяха останали само кости. Точно така биха изглеждали ръцете на един... некромант! Изведнъж пред очите на Ан се разкриха отново последните моменти от видението му - черната фигура и трупа. Първата му мисъл беше, че това е същия човек като този от видението. След това направи и друга връзка между страноприемницата и видението - разпозна трупа. Този труп принадлежеше на полу-орка, който седеше само на няколко метра от тримата и гледаше към Кел. Ан каза съвсем спокойно:

- Елате да вземем стая.- и прошепна - Имам нещо много важно да ви кажа и то не трябва да бъде чуто от никой друг.

Кел кимна в одобрение, а Еланор се усмихна и прегърна Ан.

Когато влязоха в стаята, която бяха взели на третия етаж няколко минути по-късно, пръв проговори Кел:

- Полу-оркът ме гледаше през цялото време. После ще си поговоря с него, може пък и да се включи към нас. Но както и да е, не ни карай да чакаме, Ан.

- Давай, слушаме - Еланор кимна с усмивка.

- Е,добре. Помните онова мое видение, нали? Човекът, когото видяхме в ъгъла, беше същия като онзи в края на видението ми и определено беше некромант. Но разпознах и някой друг - трупа, който преди не разпознавах - това е трупа на полу-орка, който видяхме. Само гробница ни трябва, и видението е готово. - Ан се изгледа накриво в огледалото.

- Ами, Ан, в близките гробища има такава гробница - смутено каза Кел.

- Н-н-не може да бъде така!В-в-всички ще умрем тогава! - от очите на Еланор се стичаха едри сълзи и тя хлипаше.- З-з-защоо? - Еланор се притисна силно до Ан и облегна глава на рамото му.

- Еланор, не ридай за нещо, което няма да се случи!- Ан избърса сълзите й и я целуна нежно по устата.Тя спря да плаче, отпусна се и се свлече на мекото легло.

- Ан, ще следя некроманта през цялото време и ще разпитам цялото село за него, ако трябва. Не искам да ни хване, когато сме най-неподготвени.

- Предпочитам да починеш, но... добре. Сега най-добре да отидем всички да говорим с полу-орка и през това време да наглеждаме некроманта.

След няколко минути тримата слязоха долу  в общата зала. Всички,които бяха видяли при влизането, все още бяха там. Тримата си купиха бира и седнаха на масата на полу-орка.

- Никой не сяда до мен, без да се представи! - изръмжа той.

- Е,добре тогава. Наричам себе си Ан.

- Аз съм Кел, крадец

- Еланор, бивш член на ордена на паладините

- Аз съм Джу, т'ва име ми е дадено от тези, които ме отгледаха.Боец съм - вижте секирата ми. Вас сигурно ви гонят много врагове и опасности. Тъкмо с такива като вас очаквах да се срещна. В последно време умирам от скука. Сигурно с вас ще се насладя на множество битки.

- Определено опасността ме следва по петите, в това спор няма. Опасността е смъртна обаче, може никой от нас да не оцелее много. Е, Джу, искаш ли да бъдеш с нас?

  - Смъртна викаш,а ? Още по-добре. Вие сте точни. Пък и сигурно е интересно с вас.Разбира се, че ще се присъединя към групата ви.- на лицето на Джу се появи усмивка.

  - Засега два-три дни ще останем тук, няма да тръгваме на бой веднага.Искаме, обаче просто си нямаш представа колко сме изморени. Сигурно само ще пазаруваме малко и ще почиваме.

  - Е,к'во толкова? Не е толк'ва важно, щом след това ще има бой.- Джу се разсмя гръмогласно и изпи на един дъх пълна халба бира. - Ще пазаруваме, викаш ?

   Вече минаваше обяд и торбите на всички бяха пълни с нови придобивки. Ан си беше купил нов колан от черна кожа, червено-черна блуза (която носеше под кожените ремъци, които беше сложил около гърдите и гърба си), две дузини заслепяващи алхимически бомбички, няколко ножчета за хвърляне, нови ръкавици (черни, кожени, с отрязани на върховете пръсти), три остри куки с дълги въжета, няколко мъниста, които сложи на един кичур на косата си, нов тъмнозелен плащ ( старият черен щеше да го слага по-често ) и една макара с кървавочервен конец. Еланор си беше купила наметало с небесносин цвят( много подхождаше на очите й),една черна блуза, няколко мъниста за косата, няколко дребни камъни с руни (само тя разбираше за какво са, нещо паладинско със сигурност), прах за магиите срещу немъртви (от алхимичния магазин), един малък сребърен полумесец, който тя окачи на врата си и една сребърна роза, която окачи до полумесеца. Кел си беше купил няколко къси тънки метални пръчки, които изви и сложи из тайните си джобове, всякакви съставки за отрови, една черна лента с избродиран червен кинжал на нея, която сложи на челото си, няколко малки ножчета за хвърляне, няколко от дребните стрели, които използваше, няколко алхимически бомбички, които избухваха в малки пламъци, един арбалет , който успя да скрие в левия си ръкав, стрели за арбалета, едно малко котелче за правене на отрови, няколко стъкленици, малко разяждаща метал киселина, нов компас, два ножа (които само стояха на ремъците на панталона му) и една малка дървена кукла.Джу нямаше много пари, а нужните му неща вече имаше.Четримата не минаха само през магическия магазин, но щяха да отидат там на следващия ден.

Кел беше казал на собственика на страноприемницата да държи под око некроманта, когато него го нямаше. Собственикът беше платил на едно малко момче да наблюдава некроманта и да го следва, ако излезе от страноприемницата. Но докато Ан и приятелите му се върнаха, некроманта не беше помръдвал от мястото си, а вече беше почти залез слънце. Ан беше доволен колко е лесно проследяването засега, но беше озадачен. Защо, по дяволите, на некроманта му е притрябвало цял ден да седи на едно място без избощо да помръдва? Ан не можеше да отговори на този въпрос, но го мъчеха и много други. Какво искаше този некромант от него? Защо точно от Ан? Какво щеше да направи, за да получи това, което иска? Всички тези въпроси , а и още много мъчеха Ан.

Ан и Еланор отидоха на терасата на тяхната стая и прегърнати се наслаждаваха на залеза. Легнаха на голямото меко легло и се отдадоха на страстта на нощтта. Кел и Джу останаха в общата зала да си говорят за битки, кражби и плячкосване. През целия им разговор Кел хвърляще погледи към некроманта,но то не мърдаше. След три часа Кел почти не гледаше към некроманта.

Изведнъж се обърна към врата и го видя да излиза.Веднага се стрелна след него и го последва в сенките на нощта...